.
От песни за движението за граждански права, през самоизолация, Нина Симон никога не е избирала лесния път.
Така и никога не прощава на Америка, че расизмът не й позволява да стане първият чернокож класически музикант в историята на страната.
В началото Нина Симон е „млада, талантлива и черна“ (по името на нейната песен To Be Young, Gifted and Black, която е включена в албума Black Gold, записан в залата на Нюйоркската филхармония), а след това – тя е просто гневна.
Такава е от дете, такава остава и през целия си 70-годишен живот.
Родената през 1933 година Юнис Катлийн Уеймън, която по-късно ще се нарече Нина Симон, така и не успява да преодолее усещането, че не е постигнала това, което заслужава.
Симон цял живот се чувства безпризорна и единствените светли моменти, за които тя си спомня към края на живота си, са онези, когато се ражда дъщеря й Лиза – а после, когато се е включва в активисткото движение за правата на чернокожите с патос и чувството, че е необходима.
Tя пише песни и свири на пиано като виртуоз, интерпретира всякакви мелодии със сила и въображение. И когато прави кавъри, те стават просто най-добрите кавъри, правени някога.
И въпреки, че е много талантлива, след като завършва училище, Юнис бива отхвърлена от Музикалния институт във Филаделфия, именно, заради цвета на кожата си.
„Никога не се отърсих от това преживяване“, разказва по-късно тя.
Когато мечтата й да стане класически пианист е съсипана, Юнис започва да свири и пее по барове, за да печели пари. Но това е работа, която й изглежда унизителна. Измисля своето сценично име Нина Симон, за да не може майка й да разбере с какво се занимава.
Нито джазът, нито блусът, нито фолкът, нито соулът й предлагат дълготрайно убежище и Симон се превръща в музикална аномалия. Може би защото всъщност би предпочела да свири Бах.
Така и дефинира своя музикален стил – като „класическа музика с африкански корени“.
След като разбрах музиката на Бах, исках да бъда концертмайстор. Бах ме накара да посветя живота си на музиката и бе учителят, който ме запозна със своя свят.
През целия си живот исках да изхвърля от себе си усещането, че съм затворена. Разбрах, че мълчанието създава този затвор и всеки Heгъp го знае!
Чувствам срама, унижението и гнева от това, че съм просто жертва на предразсъдъци и в същото време го има и очевидното притеснение, че може би … просто не съм достатъчно добра.
Свободата е липса на страх!
Трябва да станете от масата и да си тръгнете, когато вече не сервират любов!
Аз нямам интерес към музиката. Аз имам дар от Бог.
Искам толкова силно да разтърся хората, че да напуснат клуба, в който свиря. Просто искам да ги разбия на парчета.
Знаете ли, че човешкият глас е единственият чист инструмент? Че има ноти, които ги няма в никой друг инструмент? Това е като да бъдеш между клавишите на пиано. Нотите са там, можете да ги изпеете, но не можете да ги намерите на нито един инструмент. Аз живея между клавишите. Живея и в двата свята, в черния свят и в белия свят.