.

Преди да ти помогна да откриеш сродна душа, ще трябва да създам душа у теб, което е много по-трудно. Може да си физически силен, но това не означава, че имаш душа.

Душата е просто семе; нямаш действителни души у себе си, само възможности. А без душа хората започват да търсят сродни души. Само душа може да привлече друга душа. Ако имаш душа, непременно някоя ще бъде привлечена към теб; ще намериш сродната душа.

Но човек никога не мисли така. А идеята, че си силен, може да се превърне в препятствие, защото силният мъж обикновено е и по-първичен. Това е нашата идея за силата – мъж, който прилича повече на животно.

Всеки път, когато видя снимка на Мистър Вселена просто съм объркан – не мога да видя красота, изглеждат изключително грозни, само мускули и нищо повече. Приличат повече на животни, отколкото на хора.

И това не е дори здраве, защото всички те умират рано и то заради опасни болести поради простата причина, че насила вкарват телата си в определен шаблон.

Не обичат телата си, телата им са напрегнати. Докато станат на 40, са на границата със смъртта и стават жертва на ужасни заболявания, нелечими, защото самите те са ги създали.

Насилвали са телата си, манипулирали са ги. Успели са, но на огромна цена. Силата според обичайния начин на виждане означава агресивност. А жената има нужда от повече нежност, не от агресивност. 

Мо и Софи били женени от 12 години. Една нощ, докато били в леглото, Мо казал: „Повдигни нощницата си!“

Софи не отговорила.

Мо опитал отново: „Хайде, бъди добро момиче! Повдигни нощницата си!“

Софи отново не отговорила.

Мо излетял от стаята, тряскайки вратата. Софи станала и я заключила. В продължение на половин час Мо кръстосвал всекидневната. Тогава се върнал към спалнята, натиснал дръжката на вратата и видял, че е заключена.

„Отвори вратата!“ , умолявал той. „Съжалявам. Отвори вратата!“

Софи не отговорила.

„Ако не отвориш вратата, ще я разбия.“

„Виж ти моя атлет! Не може да повдигне една нощница, но ще разбие вратата!“, изкрещяла тя.

Затова не знам колко си силен. Може би си способен да разбиваш врати – това няма да помогне. Ще трябва да научиш другото изкуство. 

Може да си агресивен, може да се преструваш, може да се интересуваш по-малко от любовта и повече от завладяването на една жена. Има много хора, които продължават да правят това – продължават да броят колко жени са завладели.

Има също и жени – сега само на Запад, но скоро ще се среща често и на Изток – които продължават да броят сякаш любовта е въпрос на количество.

Мъж правил любов с жена и я попитал „С колко мъже си била?“. Последвало дълго мълчание. Мъжът попитал „Чу ли ме?“. Тя казала: „Чух те, но броя в момента.“

Има хора, които продължават да броят: колко жени са завладели, колко мъже са завладели. Ако се интересуваш от завоеванието, не се интересуваш от любовта.

И когато бавно, бавно животът започва да се изплъзва от ръцете ти, когато смъртта започне да чука на вратата ти, се плашиш. Внезапно осъзнаваш, че си изпуснал нещо красиво.

Любовта е едно от най-великите изживявания в живота и много я пропускат. Може да се размножават, да възпроизвеждат деца, може да са се оженили много пъти, но любовта е изцяло друг феномен.

Има нужда от голяма чувствителност, има нужда от душа. И когато времето отмине и енергиите започнат да помръкват и смъртта наближи, изпадаш в паника. 

Две възрастни дами си говорели над оградата. Първата се похвалила: „Излязох със стария Кейн и трбяваше да го зашлевя два пъти.“

„За да го накараш да спре?“, попитала приятелката й.

„Не, за да го накарам да започне…“, засмяла се първата.

Нещо е винаги възможно. Едно нещо, от което имаш нужда, е: вместо да търсиш сродна душа, стани душа, стани по-съзнателен. Когато любовта не е съзнателна, е просто страст, похот и нищо друго – красиво име за грозно нещо.

Когато любовта е съзнателна, само тогава е любов. Но колко хора са съзнателни. Когато любовта е медитативна, само тогава е любов.

И медитативна любов ще привлече енергия на медитативна любов. Получаваш само това, което заслужаваш, запомни го, нито повече, нито по-малко. Винаги получаваш точно това, което заслужаваш.

Съществуването е много честно и много справедливо. Затова ако не получаваш сродна душа, няма да помогне, ако трескаво я търсиш.

Вместо това погледни навътре. Пропускаш нещо у себе си – липсват ти качествата, свързани с любовта. Не си нежен, не си чувствителен, не си съзнателен.

И не знаеш как да даваш без да искаш нещо в замяна. Искаш да използваш нечие друго тяло, а никоя жена не е щастлива, ако е използвана – мрази това.

Милиони жени мразят съпрузите си поради простата причина, че се чувстват използвани сякаш са просто машини за успокояване на твоята сексуална страст, за да можеш да имаш спокоен сън нощем. Никоя жена няма да те уважава, ако се чувства използвана. Всяко същество е край към себе си.

Никога не използвай жена, никога не използвай мъж, никога не използвай никого. Никой не е средство за твоите цели. Уважавай – любовта е споделяне, не е използване на другия, не е опит да изтръгнеш нещо от другия.

Точно обратното, тя е да даваш искрено, с цялото си сърце без каквато и да било причина, просто заради самото удоволствие от даването.

И тогава изведнъж ще откриеш един ден, че си намерил някого, с когото енергиите ви са в хармония, в съзвучие. И е красиво изживяване дори да откриеш един-единствен човек, с когото да се чувстваш в съзвучие.

Тогава любовта достига най-високия си връх. Не е вече сексуална, тя е чиста молитва. А когато любовта е молитва, си открил сродната си душа.

Но ако любовта ти е страст, не можеш да откриеш сродна душа, можеш само да откриеш тялото на някоя жена.

А тялото няма да ти помогне, няма да удовлетвори копнежа ти. Имаш нужда от съзвучието с душата, с вътрешното създание.