.

Нещата, които би трябвало да потопим в забрава, най-дълго се помнят. Паметта е не само коварна и ни предава в моменти, когато ни е най-необходима, но тя е и неразумна, и ни се явява тогава, когато е неуместна. Тя лесно ни създава неприятности, а е неуслужлива, когато би могла да ни донесе радост. Често най-добрият лек против болката е забравата, но ние не се сещаме как да се излекуваме. Абсолютно необходимо е да създадем полезни навици на собствената си памет, защото тя е в състояние да превърне съществуването ни в истински рай или в ад. Изключение от това правило са самодоволните, които невинно се наслаждават на своето глупаво блаженство.

Съдбата обича да си играе с нас и често ни изиграва, като ни кара сами да провалим шанса си, защото ни е изненадала неподготвени. Целият ни интелект, разум и смелост, дори и красотата ни, трябва да са готови да бъдат подложени на изпитание. Защото денят, в който проявим лековерно безразсъдство, ще бъде денят на нашия провал. Когато е най-необходимо да бъдем нащрек, обикновено постъпваме най-необмислено, а всяка безгрижна постъпка води към гибел. Неслучайно изкуството на военната стратегия също залага много на изненадата.

Който никога не се вълнува и не се сърди, няма сърце и едва ли може да бъде смятан за пълноценен човек. Това показва не толкова безразличие, колкото безчувственост. Проявата на подходящи за случая емоции е израз на човешката индивидуалност. Дори птиците кацат по плашилото и го кълват, щом разберат, че само прилича на истински човек. Да редуваш сладкото с горчиво е проява на добър вкус. Само сладко е избор на децата и глупците. Голяма беда е да се погубиш от прекалена доброта.

Стрелите поразяват тялото, а обидните думи – душата. Добре приготвеният сладкиш оставя приятен вкус в устата. Голямо изкуство е да можеш да се наслаждаваш на дребните радости в живота и да доставяш приятни усещания на околните. На повечето неща човек реагира с думи, с думи може да се постигне и невъзможното, стига да умееш да говориш любезно, т.е. както някои казват – да продаваш въздух. Всичко наоколо е изпълнено с бистър въздух и нашето поведение също трябва да бъде леко и въздушно. Великодушното насърчение вдъхва кураж и сила. Нека от устните ти да се леят думи като мед, така че да се усладят дори на враговете ти.

Докато си нов, ще бъдещ ценен. Новото се харесва винаги и от всички, защото внася разнообразие и свежест. Дори посредствена, напъпващата новост се цени повече, отколкото съвършенството, с което сме свикнали. Дори модерното се изхабява и остарява. Помни обаче, че и славата ти на новодошъл е краткотрайна. Ще минат броени дни и уважението ще се изпари. Ето защо трябва да умееш да се възползваш от плодовете на първоначалното възхищение и да извлечеш докрай ползата от бързо отминаващата слава. Когато възторгът премине, страстите утихват и радостта от новото се заменя с досадата на привичното. Помни, че всичко е до време и бързо отминава.

Знаещият може да си позволи дързостта да действа както си иска. Но да знаеш малко и да рискуваш, означава да си търсиш белята. Придържай се към проверената информация и няма да сбъркаш. Нека тези, които имат недостатъчно знания и опит, да следват царския път, й да избягват неизследваните пътеки. Във всички случаи, въоръжен с повече или по-малко знания, по-разумно е да се придържаш към обичайното и познатото, отколкото към непровереното и необикновеното.

Използвай магнетизма на обаянието преди всичко, за да пробудиш доброжелателството на околните, а едва после – за да извлечеш изгода и прилагай този подход към всички. Заслугите на човека не са достатъчни, ако не са съпроводени с привлекателност, единствено тя се приема безрезервно и е най-практичното средство, за да си осигуриш власт над другите. Д а си всеобщ любимец е въпрос на шанс, но умението ти може да му помогне, защото изкуството е най-въздействащо, когато се опира на природни дадености. Само така ще можеш да заслужиш доброжелателството и благоразположението на всички.

Според Соломон, на всеки седем години характерът на човека се променя. Нека с промяната вкусът ти да става все по-изискан и благороден. След първите седем години идва разумът – през всеки следващ седемгодишен период добавяй ново съвършенство. Наблюдавай тази природна закономерност, за да й съдействаш, с надеждата за по-нататъшно усъвършенстване както у теб самия, така и у другите. Впрочем мнозина променят поведението си само когато сменят своето обществено положение или длъжността си и често промяната се забелязва едва когато достигне своя напълно завършен вид. На двадесет години човек е като паун, на тридесет – лъв, на четиридесет – камила, на петдесет – змия, на шестдесет – куче, на седемдесет – маймуна, а на осемдесет – просто нищо.

Дори и достойнствата се превръщат в недостатъци, когато се натрапват. Забележителните качества, които се афишират, винаги се осъждат. Изключителният човек остава неразбран и самотен. Дори красотата, когато е крещяща, буди недоверие. Тя дразни с прекалената си предизвикателност. Това важи с още по-голяма сила за досадната ексцентричност. Има хора, които се стремят да изпъкнат дори в порок, за да си спечелят жалка слава. Дори в знанията и интелекта прекомерността се изражда в нелепост.

Научи се да различаваш кога ти противоречат от невежество и кога – от лукавство. Това не винаги е настойчиво желание за свада, а може да е премислена хитрост. Пази се, защото в първия случай ще си навлечеш неприятности, а във втория те заплашва опасност. Предпазливостта е най-необходима срещу шпионите, Няма по-ефикасно противодействие срещу шперца, който се опитва да отвори незабелязано вратите на разума, от това да оставиш предвидливо ключа от вътрешната страна.

Благоприличието е отритнато, доверието не се котира, малцина са хората, които още държат на думата си и колкото повече се стараеш в службата, толкова по-малка признателност получаваш – такъв е днешният свят. Има цели народи, на които е присъщо вероломството. От едни очаквай само предателство, от други – непостоянство, от трети – измама. Непочтеното поведение на някои хора трябва да ти служи не като пример за подражание, а като предупреждение да бъдеш предпазлив. Опасността се състои в това, че недостойното поведение на околните може да навреди на твоята собствена чест. Почтеният човек никога не изменя на своята същност под влияние на чуждото поведение.

Хладното одобрение на един уважаван човек е по-ценно от възторзите на тълпата, които траят от ден до пладне. Мъдрите хора говорят с езика на разума и тяхната похвала носи неизмеримо удовлетворение. Мъдрият Антигон1 наричал Зенон „живия театър на моята слава“, а Платон смятал, че Аристотел е олицетворение на неговата школа. Мнозина имат за цел в живота единствено да напълнят търбуха си, макар и само с огризки от нечия бедняшка трапеза. Дори господстващите класи се нуждаят от хората на перото и се боят от тяхното слово повече, отколкото грозната жена от четката на художник.

В присъствието на човека славата му сякаш избледнява, отсъствието пък може да я увеличи. За отсъстващи личности често се сипят суперлативи и те са представяни като лъвове, а щом се появят присмиват им се като на жалки шутове. Видени отблизо, достойнствата губят своя блясък, защото окото забелязва външната обвивка, а душевната сърцевина остава невидима. Въображението е по-бързо от зрението и очарованието, което обикновено прониква в съзнанието ни чрез слуха, ни напуска посредством очите. Който на върха на славата си се крие от очите на хората, запазва добрата си репутация. Дори птицата феникс предвидливо се оттегля, за да подготви новата си бляскава поява и с временното си отсъствие печели още повече възхищение и обожание.

Находчивостта е талант, а правилният избор – белег на благоразумие. Изобретателността е рядък дар. Мнозина търсят правилния път, но малцина са способни да го открият и те не само са по-сьвършени от повечето хора, но и изпреварват времето си. Духът на откривателството предизвиква възхищение, а когато води до успех, носи двойно по-голяма слава. Новото в начина на мислене е опасно, понеже ни изправя пред парадокси, но в творенията на таланта, заслужава одобрение. И в двата случая, ако резултатът е успешен, новаторството е достойно за възхищение.

Ако искаш другите да те уважават, уважавай самия себе си. Бъди сдържан, а не склонен към излишна показност. Така ще бъдеш желан и добре приет навсякъде. Не ходи там, където си неканен и си отивай, преди да те подсетят да го сториш. Ако предприемеш нещо на своя глава и се провалиш, ще понесеш целия срам, успееш ли – не очаквай благодарности. Натрапникът заслужава всеобщо презрение – както той се намесва във всичко без срам, така и него игнорират без притеснение.

Научи се да разпознаваш онези, които затъват в блатото, и си давай сметка, че, ако откликнеш на отчаяния им зов, ще те повлекат със себе си. Те търсят някого да им помогне в бедата, за да споделят с него товара на нещастието. И често именно хората, които са ги отбягвали в периоди на успех и благоденствие, в труден момент им подават ръка. Бъди изключително предпазлив, когато се хвърляш да спасяваш давещия се, за да не изложиш на опасност самия себе си.

Някои хора са родени да бъдат по-щастливи от другите. Те са призвани да вършат добрини, а останалите – да се ползват от тях. Свободата е по-ценна от всички дарове, заради които би могъл да се изкушиш и да я изгубиш. По-добре е много хора да са зависими от теб, отколкото ти да зависиш от един дори. Единственото предимство на властта е, че ти дава възможност да вършиш повече добрини. Преди всичко, не гледай на поетата отговорност като на благоволение, което ти е било засвидетелствано. Обикновено това е хитър капан, който ще те постави в зависимост.

Който не владее себе си, действа против своите интереси. Страстите помрачават разума. По-добре потърси благоразумния съвет на безпристрастен свидетел. Страничният наблюдател е винаги по-обективен от участниците в играта, защото не се горещи. Когато почувстваш, че губиш контрол над себе си, благоразумно отстъпи. Кипне ли кръвта ти, всяко твое действие ще е безумно и жестоко и за броени минути можеш да направиш нещо, за което ще съжаляваш цял живот и за което всички ще те осъждат.

Всичко у човека – и мислите, и постъпките трябва да е съобразено с момента и с конкретните обстоятелства. Стремежите ни трябва да съответстват на условията и възможностите, защото времето не чака и всичко следва своя ход. Не подчинявай живота си на строго определени правила, освен на тези, които засягат основните човешки добродетели. Не поставяй желанията и чувствата си в ненужни рамки, защото утре може да ти се наложи да пиеш от извора, който днес отминаваш с презрение. Има парадоксално самонадеяни хора, които очакват обстоятелствата да се приспособят благоприятно към техните ексцентрични прищевки. Мъдрият обаче знае, че благоразумието и предпазливостта изискват да използваш попътния вятър и да се съобразяваш с обстоятелствата.

Лекомислието е противоположно на добрата репутация. Както разумната сдържаност придава по-голямо достойнство на човека, така лекомислието го обезценява. Няма друг недостатък, който да подронва така пагубно човешкия авторитет, защото лекомислието е равнозначно на пълно отсъствие на сериозно отношение към света. Лекомисленият човек е човек без стойност и без тежест, особено ако е на преклонна възраст, тъй като старостта го задължава да бъде мъдър и разумен. И макар лекомислието да е твърде разпространен порок, той е достоен за презрение.

За да запазиш уважението към себе си не събуждай страстна любов. Тя е по-безумна и от омразата. Любовта и почитта не вървят ръка за ръка. Човек не трябва да се стреми да внушава нито прекалено много страх, нито безмерно силни любовни чувства. Любовта предполага откровения, а те заличават респекта. Пред пламенните страсти предпочитай обичта, съчетана с уважение, тя е награда само за малцина избраници.

Благоразумният човек е предпазлив и отбягва коварните уловки на зложелателите. За да оцениш чуждия ум, трябва ти самият да притежаваш голяма проницателност. Много по-важно е да познаваш характера и особеностите на хората, отколкото качествата на растенията или на минералите. Това е едно от най-тънките изкуства в живота. Металите се познават по техния звън, а хората – по техния глас. Думите разкриват човешката същност, но делата говорят още по-красноречиво за нея. За да разбереш човека, се изисква зорка бдителност, изключителна наблюдателност, тънка проницателност и трезва мисъл.

За предпочитане е да притежаваш повече достойнства от онези, които изискват служебните ти задължения, а не обратното. Колкото по-отговорен е постът, толкова по-богата с ценни качества трябва да е личността. Който притежава тънка чувствителност и многостранни дарби, колкото по-висок пост заема, толкова по-пълно се изявява. От друга страна, тесногръдият и ограниченият лесно се изчерпва, проваля се в изпълнението на обществените си задължения и губи доброто си име.

Всеки гради оценките и мисленето си според интересите си и смята, че основанията му са неоспорими. Обикновно разсъжденията са подчинени на чувствата и пристрастията. Често два противоположни възгледа се сблъскват и всеки е убеден в правотата си. Истината обаче е вярна на себе си – тя е неподправена и няма две лица. Благоразумният човек отчита деликатността на положението и избягва да съди опонента си, за да не постави под съмнение собствените си достойнства. Той претегля доводите на противника си и нито го отрича категорично, нито изтъква и оправдава безусловно себе си.

Мнозина се самоизтъкват, без да имат и най-малко основание за това. За да си придадат важност, забулват всичко в тайнственост. Хамелеони на славата, те будят всеобщ присмех. Суетата винаги е досадна, а в подобни случаи печели само подигравки. Има хора, които с мравешка упоритост пъплят и събират трохите на честта, с надеждата, че ще заслужат славата на герои, извършили подвизи. Ограничавай се в това, което сам си направил и остави на другите словесната оценка. Бъди самоотвержен и не търси отплата. Не наемай клакьори, които да аплодират недостойните ти постъпки, давайки на по-мъдрите от теб основание за подигравки. Опитвай се по-скоро да постъпваш като герой, отколкото да се преструваш на такъв.

Благоразумен и мъдър е онзи, който постъпва така, сякаш всички наблюдават действията му и всички го виждат. Той осъзнава, че и стените имат уши и че грешките не остават скрити. Дори когато е сам, той действа като че ли целият свят го гледа, защото знае, че рано или късно всичко излиза наяве, че хората около него от наблюдатели впоследствие биха могли да се превърнат в желани или неудобни свидетели. Човек, който не крие постъпките си пред света, не се бои от оценката на околните.

Талантът не се измерва с гъвкавостта на гръбнака, в противен случай би означавало да го свързваме повече със старанието, отколкото с прозорливостта. Мисълта, от своя страна, е плод на рационалността. На двадесет години тя се управлява от чувствата, на тридесет – от интелекта, на четиридесет – от здравия разум. Има големи умове, които святкат като очите на рис в тъмнината. И колкото по-непрогледен е мракът, толкова по-ярко изпъкват. Други, които действат според ситуацията, винаги успяват да доловят кое е най-подходящото за случая. Те успяват да сътворят много добри дела – това е плодотворна дарба! И все пак добрият вкус е това, което подслажда целия живот.

Преди да си пресушил чашата, отдръпни я от устата си, дори ако е пълна с божествен нектар. Желанието е мяра за цената. Дори ако изпитваш жажда за материални придобивки, ще проявиш добър вкус ако я поддържаш, а не я засищаш изведнъж. В малки количества доброто е двойно по-добро. Вкусиш ли веднъж от нещо, всяка следваща хапка ти се струва все по-безвкусна. Прекаляването с удоволствията е опасно и може да разклати престижа и на най-високо- поставените личности. Пълноценната наслада се подклажда единствено от вечно незаситения апетит. Ако разпалваш чувствата си, нека да е с нетърпеливи желания, а не чрез пресищане с удоволствия. С мъка заслуженото щастие е двойно по-сладко.

Три неща ни правят честити – здраве, святост и мъдрост. Добродетелта е слънцето на нашия малък свят, а чистата съвест е неговата орбита. Тя е толкова прерасна, че печели любовта и на Бога, и на хората. Нищо не е по-привлекателно от добродетелта и нищо не е по-отблъскващо от порока. В добродетелта е истината, всичко останало е измама. Достойнствата и величието на човека се измерват не с благосъстоянието, а с добродетелта му. Тя е достатъчна да го направи обичан, докато е жив, и незабравим след смъртта му.

из „Изкуството на житейската мъдрост“

Балтазар Грасиан и Моралес, испански писател, философ и литературен теоретик е роден през 1601 г. в Белмонте, североизточна Испания.

Шедьовърът „Изкуството на житейската мъдрост” , излиза през 1647 г. под заглавие „Джобен оракул или изкуството на благоразумието“.

Сборникът от триста проверени от времето максими не е загубил и до днес привлекателност като практически наръчник за преуспяване в живота и лично усъвършенстване.

Сентенциите на Грасиан учат как да постигаме истината, как да мислим и действаме, за да си пробием път в обществото и да утвърдим себе си, следвайки пътя на благоразумието и мъдростта.