.

Това наричаме цивилизация. Хора, които никога не биха изхвърлили боклука си през прозореца на колата, те подминават с надуто до дупка радио.

Хора, които никога не биха пушили в пълен ресторант, крещят до прегракване по мобилните си телефони. Крещят си един на друг през масите.

Хора, които никога не биха пръскали с инсектициди или хербициди, замърсяват квартала с музика от шотландски гайди. С китайска опера. С кънтри.

Сред природата е нормално да чуеш птича песен. Не е нормално да чуеш Патси Клайн. На улицата шумът от колите е достатъчно дразнещ. Ако прибавиш концерт на пиано в си минор на Шопен, положението не се подобрява.

Пускаш силна музика, за да не слушаш шума от улицата.

Съседите надуват уредбата си, за да не слушат твоята. Ти усилваш своята. Всеки търси да си купи по-голяма уредба. Започва надпревара за по-силен шум.

Не можеш да победиш с мелодичност. Никой не обръща внимание на качеството. Силата на звука е всичко.

Никой не се интересува от музиката. Всеки иска да надвика другите.

Старият Джордж Оруел не е разбирал нищо. Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри.

Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсредоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени.Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение.

Когато сетивата ти са притъпени, никой не се интересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха за властта.

Виждам най-силните и умните хора, които някога са живели.

Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан.

Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи.

Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място.

Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната.

Нашата голяма депресия е нашият живот.

Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди.

Но няма да бъдем. Малко по малко го разбираме. И това страшно много ни вбесява.