ДА БЪДЕШ ГОСПОДАР НА НАСТРОЕНИЯТА СИ, Е ПРИВИЛЕГИЯ НА ГОЛЕМИТЕ ЖИВОТНИ.

Никога ли не сте чувствали неочаквана нужда от симпатия, от помощ, от приятелство? Да, разбира се. Аз се научих да се задоволявам със симпатията.

Тя се среща по-често и освен това с нищо не заангажирва. „Вярвайте в моята симпатия” в заседателна реч непосредствено предшества „а сега да се заемем с работата”.

Това е чувство на председател на управителен съвет: след нещастия то се получава евтино.

Приятелството не е така просто. То се постига бавно и трудно и когато човек го получи, няма начин да се освободи от него, трябва да му отговори.

Главно, не вярвайте, че вашите приятели ще ви телефонират всяка вечер, както би трябвало да бъде, за да узнаят дали именно в този момент не сте решили да се самоубиете, или пък чисто и просто дали точно тази вечер нямате нужда от компания, дали сте разположен да излезете.

Не, ако те ви позвънят, бъдете спокоен, то ще бъде вечерта, когато не сте сам и когато животът ви е толкова хубав.

Към самоубийство те ще ви тласнат по-скоро по силата на това, което според тях вие дължите към себе си. Нека. Небето ни пази от това да бъдем издигнати твърде високо от приятелите си!

Що се отнася до тези, чиято функция е да ни обичат, искам да кажа родителите, хората, свързани с нас (какъв израз!), това е друга песен.

Те имат подходящата дума, но думата е по-скоро като куршум; телефонират така, както човек стреля с карабина. И стреля точно.

Не сте ли забелязали, че нашето общество се е организирало за такъв род унищожаване?

Вярвам, че сте чували за онези малки рибки в реките на Бразилия, които с хиляди се нахвърлят върху непредпазливия плувец и на малки хапки за няколко секунди го очистват така, че от него остава само гол скелет?

Е, добре, такава е и тяхната организация.

Искате ли да живеете порядъчно като всички хора?

Естествено, вие казвате да. Как да кажеш не?

Добре. Тогава ще ви очистим. Ето ви работа, семейство, организирани забавления.

И острите зъби се впиват в плътта чак до костите. Но аз съм несправедлив. Не трябваше да казвам тяхната организация. Та тя е и наша: въпросът е кой кого ще очисти.

Из „Пропадане“

Албер Камю/1913-1960/ е роден в Алжир в семейство на френски заселници.

За кратките 46 години от живота си, оставя малък брой страници, но е казал достатъчно, за да може да бъде смятан днес за олицетворение на думата интелектуалец.

Работи в областта на журналистиката, драматургията, литературата и най-вече философията.

През 1957 получава Нобеловата награда за литература „за значимото му литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена“.

С произведението си „Размисли за гилотината“ Камю става един от най-младите автори, отличени с наградата.