Книгата “The Human Machine” е публикувана за пръв път в началото на 20 век. Неин автор е английският писател Арнолд Бенет. Най-общо изводите от нея могат да се синтезират така:

Твоят мозък е машина и затова не се отказвай толкова лесно. Научи се да разбираш себе си и не приемай нещата за даденост. Прекарвай повече време да се фокусираш върху собствената си душа и собствения си мозък. Повечето хора не се опитват да разберат как функционира умът им. Да изградиш характер е жизненоважно в развитието ти. Промени мисленето си, така че мозъкът да ти служи, а не да те управлява.

Създай си навици и тренирай ума си. Упражнявай мозъка си на концентрация, за да не забравя толкова лесно. Ако правиш всичко това, ще умееш да контролираш мозъка си. Навиците са трудни за утвърждаване, но редовните повторения ще направят нещата много по-лесни.

Често се случва да търсим вина във външни обстоятелства, а се оказва, че причината за неуспехите ни е в самите нас.

Ти контролираш мислите си. Научи се да имаш приятни мисли. Прощавай и се отнасяй с уважение и достойнство към останалите. Тонът на гласа ти е от особено значение. Говори любезно, за да не се получават конфликти.

Настроението си може да запазиш в спокойно състояние с упражнения за самоконтрол. Разучи позитивите на концентрацията.

Не се тревожи за дреболии.

Не се притеснявай какво мислят другите.

Не се неглижирай.

Критикувай по-малко.

Хората се променят с времето. Винаги имаш възможност да се промениш.

Насочи волята си към нещата, които наистина имат значение. Живей за настоящето. Използвай провалите като поуки.

Не спирай да бъдеш любопитен относно живота и механизмите му. Разчитай на здравия си разум и уважавай околната среда.

Без съмнениe не парите носят щастие на човека. Изгради си полезни спестовни навици. Като заключение – мозъкът работи по-добре от сърцето.

Аз съм господарят на моя мозък. Никой няма достъп до него. Ако някой реши да ме ядоса, няма да успее. Няма да му позволя. Мога да остана спокоен и да запазя самообладание и ще го направя. Никое същество не може насила да ме накара да изневерява на принципите си, да остана сляп за красотата на вселената, да съм тъжен, раздразнителен или недоволен. Тези настроения мога да заменя с любезност, честност и бодрост. Дисциплинираният мозък може да изпита тези положителни усещания. А моят мозък е достатъчно дисциплиниран и смятам да продължавам да го упражнявам. Аз се разграничавам от изкушенията и ще действам като разумно същество. 

Тайната на безгрижния живот се крие в спокойното удовлетворение, което винаги ме съпътства – това означава да живея разумно, а не ръководен от инстинктите и моментните си страсти. Тайната е и в добросърдечието – никой не може да е доволен и спокоен през цялото време, ако няма добродушни мисли.

Парите не са основен фактор за щастие. Може да се поспори, макар че в класация с петдесетте най-важни неща за щастието парите са на двадесето място. Но не може да се оспори факта, че парите сами по себе си носят или не носят щастие. Няма съмнение, че те не могат да го осигурят. И все пак пред тази неоспорима и фундаментална истина, макар известна на всички, почти всеки се държи така, като че ли парите са единствена или основна предпоставка за щастие.

Всички вие твърдите: “Мозъкът ми – това съм аз? Как мога да подчиня себе си? Та аз съм роден така”. Първо, не сте родени така, а сте се превърнали в това, което сте. И второ – вашият мозък не сте вие. Той е просто част от вас и със сигурност не най-високопоставената. Обичате ли майка си, жена си, децата си, с мозъка си? Желаете ли с него? Живеете ли с негова помощ? Не. Вашият мозък е инструмент. Доказателството се крие във факта, че при необходимост може да му заповядате да свърши определени неща и той ще ги свърши. Първият от двата велики принципа, които подчертават ефикасността на човешката машина, е следният: Мозъкът служи, той е външният изпълнител на силата на Аз-а.

Всекидневно се убеждавам отново и отново, че съществата, които ме заобикалят, са също толкова неизбежно съществуващи като мен; имат точно толкова право да бъдат себе си, колкото аз да бъда себе си; равни са точно колкото мен пред лицето на природата; имат право да са там, където съм и аз; не носят по-голяма отговорност от мен за техния живот и за заобикалящата ги среда. Те заслужават от мен също толкова симпатия, колкото давам на самия себе си. В общуването си с близките си хора с помощта на мисленето и въображението успявам да разбера защо се държат така или иначе, какви трудности срещат, какво са техните разбирания и как да избегна конфликт с тях.

bookquotemonster, превод: Яница Григорова

Вижте още: Единственият суверен, който можеш да си позволиш да те управлява, е разумът – ТЕРИ ГУДКАЙНД