–
Най-непонятното робство, с което се сблъсках, беше сляпото робство – то свързва настоящето на хората с миналото на бащите им, заставя душите им да коленичат пред традициите на дедите им и ги превръща в ново тяло за стар дух, във варосани гробници за вехти кости.
И нямото робство – то привързва дните на мъжа към полите на ненавистната му съпруга или прикрепва тялото на жената към ложето на омразния й съпруг.
И в живота поставя и двамата в положението на подметката спрямо крака.
И глухото робство – то принуждава хората да следват посоките на обкръжението си, да приемат неговите цветове, да се обличат в неговата носия и гласовете им да се превръщат в ехо, а телата им – в сенки.
И хромото робство – то поставя врата на силния във властта на подлеца, а решимостта на смелия предава на прищевките на алчния за слава и известност и те стават механизми, които пръстите задвижват, спират и накрая счупват.
И беловласото робство – то пропъжда детските души от безкрайното пространство в килиите на страданието, където нуждата съжителства с глупостта, а унижението живее редом с отчаянието, и те израстват нещастни, живеят като престъпници и умират в позор.
И изменчивото робство, което нито купува предметите според цената им, нито нарича нещата с техните имена – то назовава хитростта „ум“, празнословието – „познание“, слабостта – „гъвкавост“ и страхливостта – „гордост“.
И кривото робство – то ръководи един народ според законите на друг.
И излинялото робство – то коронясва кралските синове за крале.
И черното робство – то отравя с позора невинните синове на престъпниците.
И робството на самото робство, което е инерцията.
из „Робството“
превод Мая Ценова