В един свят на сивота, където комините на заводите бълват непрестанно дим, лицата остават безизразни.

В един и същи час минава влак, а надеждата за промяна, която тича към теб в образа на черно куче, винаги умира в правилния момент.

За да не можеш да се събудиш.

Или тъкмо за да се събудиш.

Да се опиташ да запушиш устата на дете е като да създадеш още един подчинен бъдещ възрастен.

Децата обаче са тези, които не са впримчени все още в системата. Те са тези, които проумяват истината и които могат да протегнат все още свободните си ръце. А смехът им е тяхната иронична подигравка към сивия свят на възрастните.

(Ако Едгар Алън По ни беше съвременник, щеше да създава такъв вид изкуство)

TOKYO COSMO
автор: Яница Григорова

Вижте още: КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО СЛЕДВАШ РУТИНАТА ДЕН СЛЕД ДЕН, ГОДИНА СЛЕД ГОДИНА?