Идеята на издателство „Просвета“ да не удря по джоба родителите с по-малки финансови възможности, като отпечата учебниците за осми клас в два варианта – цветни и по-евтини черно-бели доведе до вълна от обществено недоволство и до въпроса разделят ли двата вида учебници децата според социалния им статус.
Много родители дори я определиха като дискриминация срещу учениците. Разликата между евтиния и скъпия вариант е около 3 лева.
Темата предизвика небивало недоволство и възмущение в социалните мрежи и по темата се изказаха много люде, един от които и поетесата Димана Йорданова:
Аз мисля малко не като вас.
Мисля, че както всяко нещо и това с учебниците има смисъл.
Смисъл, който, разбира се, не е даден от онези, които сътвориха това, а такъв, който трябва да бъде открит от децата.
Не понасям приказки със щастлив край, приказки, в които момиченцата замечтават да бъдат принцеси, а момченцата принцове, обичам приказките, които казват истината. Децата заслужават реалността, защото тя един ден така или иначе ще се облещи насреща им, нека бъдат готови. Животът не е честен. Никой нищо не им е обещавал.
Нека ги научим да балансират умело между черното и бялото, да проумеят, че евтини могат да бъдат само хората, а предметите са си предмети и са само инструмент; да растат над подробностите, над обидата, над завистта, високо, високо… Мъчно ли е разделението наистина?
Да, другите деца с цветните учебници може да са жестоки. Децата са хора, те не са непременно добри. Запомнете това.
Оформяш се спрямо това, което имаш, а не искаш да имаш друго, за да започнеш да се оформяш. Няма време за „ако“.
Нито за обвинения, че родителите не са ти осигурили цветна хартия. Първо – направили са каквото са могли, защото всички живеем според силите си, а обичането, което създава всеки гръбнак в най-здравата му форма е онова, което властва над принтираните цветове. На човек е нужно да му липсва едно, за да се потруди да го компенсира с друго.
Компенсирай тъпотията на другите по възможно най-интелигентния начин. Учи. Бъди смел. Бъди. Не прави драма от всяка липса.
Разбирам добре яда на всички вас, и на мен ми е мъчно, но аз съм карала и без учебници, което е по-лошо от учебници без цвят.
Напълно доволна съм от това, в което се превърнах, защото градих себе си отвътре-навън, и когато стигнах навън, където другите имаха предмети, а аз не, това вече не ме интересуваше.
Димана Йорданова