Едит Пиаф се ражда на улицата.

И както ще каже впоследствие нейната несъща сестра Симон Берто:

Едва ли би могло да се направи нещо по-добро от това „пристигане“, за да израсне по-късно реалистичната песен.

Жан Кокто я оприличава на всички малки мъченици от книгите на Юго и Зола, а Морис Шевалие я обрисува с нескрито възхищение:

Тя е уникално явление със стоманени дробове. Дребничка, величествена, блестящо професионална. Одухотворена във всяка фибра на своето малко тяло.

Нейният живот е роман, толкова бурен и невероятен, че не би могъл да бъде измислен и от най-пламенното въображение. В него има всичко – и падение, и полет, и отчаяние, и възторг, блатна тиня и космическа широта.

Едит преминава през най-тъмните лабиринти на света, който я обкръжава, за да запази докрай чистата синева на душата си, детската вяра в доброто у хората. Нейната първа сцена е тротоарът, а нейните песни, подобни на Чаплиновите „малки“ герои въплъщават цялата нищета и безправие на бедните, но и цялата романтика и копнеж за щастие, неспирното лутане между разочарованието и надеждата, между мрака и светлината, себеотдаването пред олтара на истината, вечната възраждаща любов.

Интимният й живот е истинска катастрофа. Но всички мъже, които привлича, стават прочути. Едит Пиаф изгражда физиономиите на бъдещите си последователи Ив Монтан, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки, Жилбер Беко, Шарл Дюмон, Пол Мьорис, Тео Сарапо. И все пак стилът „Пиаф“ остава неповторим. Защото всичките й ученици следват само нейния път към правдивостта в изкуството, без да копират неподражаемата й индивидуалност. И защото тя ги научава най-главното – да останат верни на себе си, да кажат своята дума в професията. 

А те доказаха какъв талант е притежавала тази велика артистка, чиято единствена консерватория е била улицата.

Едит Пиаф и Ив Монтан

Едит Пиаф и Марлене Дитрих

Едит Пиаф и Жан Кокто

Аз не пея за всички – аз пея за всеки!

Умирам от любов по петстотин пъти на вечер.

Не можеш да се застраховаш срещу любовен пожар.

Любовта тържествува над всичко!

Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето.

Що се отнася до мен, любовта означава борба, дебели лъжи и няколко шамара.

Не се интересувам от това, което казват хората. Не ми пука за техните закони.

През целия си живот не съм се подчинявала.

Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което направиш в живота си!

Колко хубав е животът в дните, когато публиката е талантлива!

Смъртта е начало на нещо.

Вижте още: НЕ МОЖЕТЕ ДА СБЪРКАТЕ ГЛАСА МИ С НИКОЙ ДРУГ – ЛУЧАНО ПАВАРОТИ