Няма да има повратна точка.

Няма да има „следващия месец ще съм по-добър, следващата шибана година, следващия шибан живот…“

Нямаш никакво време за чакане.

Просто трябва да се огледаш и да си кажеш: „Ето, това е! Това е наистина всичко, което трябва да е. Това малко нещо.“

Всеки се нуждае от такива малки неща и може да ги има.

Всеки се нуждае просто от малко… увереност от някой друг, че може да успее.

Всеки, всеки се бори да защити малките си чувства.

Всеки се опитва колебливо да ги изрази, но после се отдръпва.

Това е толкова повърхностно и изглежда толкова… изглежда като срам…

Сякаш сме толкова близо до това да сме истински, добри, открити и даващи.

Но не сме.

Няма и да бъдем.

Вижте още: Колко мистериозен е мистериозният Клуб 27

ЛЮБОВТА Е СЪН. ХУБАВ СЪН, НО НЕ СЕ ЧУДИ, АКО СЕ СЪБУДИШ В СЪЛЗИ – ДЖИМ МОРИСЪН

ИЗВИНЕТЕ МЕ ДОКАТО ЦЕЛУВАМ НЕБЕТО – ДЖИМИ ХЕНДРИКС