Всичко е измислено, освен как да се живее.

Има хора, които през целия си живот не забелязват, колко трудно е да бъдеш човек. Само да живееш не е достатъчно – това често е съществуване.

Онзи, който веднъж е прозрял истината, че в този живот няма друга цел, освен тази, която, без да се двоумиш, си поставиш, той няма вече особено желание да я търси.

Животът започва от другата страна на отчаянието.

Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.

Понякога не трябва да се плаче – по-добре е да се мрази.

Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен.

Абсурдно е, че съм се родил, но още по-абсурдно е, че ще умра!

Ако една победа бъде разгледана в подробности, тя е неразличима от поражение.

Всички човешки действия са равностойни и по принцип са обречени на провал.

Нищо не се мени така често както миналото.

Спомените ми са като жълтиците в кесията на дявола: когато я развързали, вътре намерили само сухи листа.

Що се отнася до хората, мен ме интересува не, това което са, а това което могат да станат.

Аз не вярвам в Бог, неговото съществуване е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да вярвам в хората.

Когато богатите хора воюват едни с други, бедните са тези, които умират.

Фашизмът не се определя от броя на своите жертви, а от начина, по който ги убива.

Израел е единствената страна в света, където можеш да наречеш някого евреин, без да те изкарат антисемит.

Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.

Адът – това са другите.

В другия до нас винаги търсим сигурността. Когато ни се изплъзне, или напускаме другия или той нас напуска.

Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.

Човек е осъден да бъде свободен; защото веднъж хвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.

Човек става способен да не желае, когато разбере, че не трябва да разчита на никой, освен на себе си; че е сам, изоставен на земята сред безкрайността на своите отговорности, без помощ, без друга цел, освен тази, която си постави, без съдба, различна от тази, която си изкове на тази земя.

Всяко съществуване възниква без причина, запазва се от безволие и замира по случайност.

Актът на въображение е магически акт. Той е заклинание, предназначено да извика поява на обекта, за който се мисли, нещото, което се желае, така че чоевек да може да го стори свое притежание.

Ако гледаш твърде дълго в огледалото ще видиш маймуна. Понякога обаче може да видиш и по-низши същества, стига да имаш интелект и въображение.

Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.

Свободният избор, който човек прави за себе си, се отъждествява напълно с онова, което наричаме негова съдба.

Съществувам, защото мисля.

Съществуването е преплетеност на съзнание и свобода.

Свободната личност е самотна и лишена от всякаква опора. Страхът е основен определител на свободата.

Ако се чувствате самотен, когато сте сам, значи сте в лоша компания.

Чувството за отчаяна самота може да доведе до мисъл за самоунищожение. Това обаче не решава проблема със самотата, защото в смъртта човек обикновено е още по-самотен, отколкото в живота.

Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.

Жизненият опит е нещо много повече от защита против смъртта; той е право – правото на старците.

Миналото е разкош, достъпен за собственици. Къде ли бих съхранявал своето? Не можеш да скъташ миналото в джоба си, трябва да имаш дом, за да го разположиш в него. Аз не притежавам друго освен тялото си; сам-самичък човек не може с тяло да заприщи спомените си-те минават през него. Нямам право да се оплаквам-та нали исках да бъда свободен.

Може да съществуват по-хубави времена, но нашето е сегашното.

Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите.

Намерих своята религия: нищо не изглеждаше по-важно за мен от книгата. Видях библиотеката като храм.

Жан-Пол Сартр е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения – романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век, както и на марксизма. Работите на Сартр оказват влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.

Вижте още: Как КАМЮ и САРТР разнищват въпроса за Свободата

SerdiBG