Залагам живота си, живота си заменям,
така или иначе
загубен е за мене.

Залагам го или го заменям за най-детска илюзия,
давам го на изполица или го подарявам…

Залагам го срещу един и срещу всички,
срещу нищото и срещу безкрайното,
залагам го спалня, на тържище, в комарджийница,
на кръстопът, на барикада, в бунт.

Залагам го окончателно, от началото му до края,
надлъж и нашир го играя,
по периферията, по средата
и в сърцевината.

Залагам живота си, живота си заменям,
безнадежден е той
за мене.

Залагам го или го заменям за най-детска илюзия,
давам го на изполица или го подарявам…

Заменям го за една усмивка и за четири целувки,
все ми е едно за какво:
за превъзходното, за подлото, за обикновеното,
за съвършеното…
Все ми е едно за какво:
всичко отива към смалена ужасна пропаст
и мозъкът ми там изглежда като змийско кълбо.

Заменям живота си за стари фенери,
за зарчето, което спечели неръкотворната дреха,
за най-незначителното, за най-очевидното,
за най-безполезното…
За плодовете, нанизани в ушите
на маймуноподобна мулатка,
на одимена статуетка,
на бледа мургавица, на жълта ориенталка, на руса
северянка.

Заменям живота си за един тенекиен пръстен
или за шпагата на Сигизмунд,
или за света,
който държеше в ръце Карл Велики – за да завърти
глобуса…

Заменям живота си за невинния ореол
на идиота или на светеца,
заменям го за гердана,
нарисуван около врата на дебелия Капето,
или за коравата струя, потекла по тила
на Карл Английски.

Заменям го за един романс, за един сонет,
за единадесет котки ангорски,
за една строфа, за една народна песен,
за една мелодия,
за една непълна колода,
за един кинжал, за една лула, за една окарина…
Или за тази кукла, която плаче
като всеки поет.

Залагам живот – на кредит – за фабрика на здрачове
(с руменина)
или за горила от Борнео,
за две пантери от Суматра,
за перлите, които глътна печалната Клеопатра,
или за останалото от нея в музеите,
или за стълбата на Яков, или за неговата чиния леща…
Или за две малки пробойни
по слепоочието, през които изтича сивкавия гной,
цялата ми пренаситеност, цялото ми отегчение,
целият ужас, който съм побрал.

Залагам живота си, живота си заменям,
така или иначе
загубен е за мене.

Вижте още: Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат – ПАБЛО НЕРУДА