Британският вестник „Дейли Мейл“ направи селекция от най-невероятните разговори, които могат да се случат в книжарница, подбрани от Джен Кeмбъл, която работи в известната книжарница в Лондон „Рипинг ярнс“и стана автор на книгата „Странни неща, които клиентите казват в книжарницата“

Клиент: Търся Библията, но не съм сигурен кой е авторът.

Клиент: Търся новата книга на Чарлс Дикенс.
Книжар: Ами, той не е пускал нищо ново от ХІX век…
Клиент: Новата, която Опра Уинфри рекламира.
Книжар: О, „Повест за два града“. Имаме я.
Клиент: Да, както казах, новата.

Клиент: Скоро ще поканите ли Толкин да раздава автографи?

Клиент: Къде в книгата пише колко страници е?

Клиент: Искам книга за Холокоста. Обаче да не е много тъжна.

Клиент: Къде мога да върна тази книга „Къде е Уоли“?
Книжар: Защо искате да я върнете?
Клиент: Защото го намерих.

Клиент: Шекспир… Той е навсякъде, нали? Не можеш да избягаш от него. Иска ми се да направи услуга на всички и просто да умре.

Клиент: Нуждая се от наистина ужасна книга, която да подаря на някой, когото мразя. Някакви предложения?

Клиент, който купува „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт:

Мисля да пътувам и реших, че това четиво ще ми даде доста идеи къде да отида. Изглежда той е ходил на най-интересните места по света!

Клиент: Харесвам книги, които историите в тях наистина са се случили. Като „Здрач“.

Клиент:  Не обичам биографии. Главният герой почти винаги умира накрая.

Клиент: Искам да купя книга на съпругата ми.
Книжар: Разбира се. Каква книга?
Клиент: Нещо розово. Жените харесват розовото, нали така?

Клиент: Ще ми препоръчате ли книга, която да прочета, за да накарам момичетата да спят с мен?

Клиент: Имате ли книги с автографи от писатели, които скоро ще починат? Искам да направя инвестиция.

Клиент: Търся книгата „Ромео и Жулиета“. Става въпрос за битката между фамилията Ди Каприо и друга банда.

Клиент: Наистина харесах „Петдесет нюанса сиво“. Имате ли илюстрирана версия?

Клиент: Имате ли копие от „Джейн Еър“. Четем я в нашия клуб за книги.
Книжар: Разбира се, един момент.
Клиент: Благодаря. Знаете ли, ходя в клуб за книги, но мразя четенето.
Книжар: Защо ходите тогава?
Клиент: Всъщност, не знам. Купих си книгата „Как да разговаряме за книги, които не сме прочели“, за да направя нещата по-лесни. Но не я прочетох.

Възрастна дама: Не мога да разбера защо всички четат това „Петдесет нюанса сиво“.
Книжар: Да разбирам, че не е ваш тип, нали?
Дамата: О, не ме разбирайте грешно. Направила съм всичко, няма нужда и да чета книга за това.

Вижте още: Човеците, изглежда, сме раса от целувачи на гърмящи змии