Колкото и да е трудно да се побере в ума ни днес, имало е време, когато е било възможно да изпратите бебето си по пощата. Да, „бебешката поща“ е била нещо напълно реално и легално. Разбира се, това се е случвало в Съединените американски щати.

Едно от най-очакваните и най-значими нововъведения в САЩ от началото на 20 век са пощенските офиси, които са започнали да превозват големи пратки и пакети. Частните пощенски компании са просперирали през 19 век, а когато Parcel Post значително се разраства, за хората вече е било възможно и удобно да се сдобиват с най-различни стоки и услуги. Parcel Post официално отваря през януари 1913 и от услугите й започват да се възползват милиони американци. 

Докато се случва нещо изключително непредвидено. Много родители изявяват желание да се възползват от услугите, като изпращат бебетата си по пощата.

Статия на Ню Йорк Таймс от същата година описва една такава пратка – момченце от Охайо, изпратено до баба му. Върнън О. Литъл, пощенски превозвач по селски маршрут № 5, е първият човек, който приема и доставя такъв вид пощенска пратка. Бебето, момче, което тежи 10 и половина паунда, побиращо се в рамките на лимита за тегло от 11 килограма, е дете на г-н и г-жа Джеси Бийгъл от Глен Есте.

Момчето е добре опаковано и готово за изпращане по пощата. Господин Литъл достави момчето безопасно на адреса на прикрепената карта, с адресат бабата на момчето – Луис Бийгъл. Пощенската такса е в размер на 15 цента, а пратката е застрахована за $ 50.

Друга статия от 1915 г. описва 3-годишно момиче на име Мауд Смит, което тежи 30 килограма и е изпратено по пощата за 33 цента в Кентъки. В „Куриерският вестник“ се казва:

Детето бе наместено върху саковете с пощенските пакети, в краката на пощенския превозвач, и ядеше бонбони, които вадеше от торбичка, която носеше. В другата си ръка държеше голяма червена ябълка и се усмихваше на любопитните зяпачи, които го поздравяваха.

През следващите няколко години историите за децата-пощенски пратки стават все повече. Най-известният случай е от февруари 1914-та, когато четиригодишно момиче на име Шарлот Мей Пиерсторф е изпратено „по пощата“ с влак от дома си в Грандвил, Айдахо до къщата на баба и дядо си на около 73 мили. Нейният разказ става толкова легендарен, че по него е направена детска книжка.

Мей Пиерсторф

Причината много родители да прибегнат до услугата на пощите, за да изпращат децата си е, че пощенските услуги са били значително по-евтини от билетите за влак, а и са имали доверие на пощальоните.

Официално на „бебешката поща“ се слага край през 1915-та, когато най-накрая са приети разпоредбите, забраняващи изпращането на хора като пощенски пратки.

Дори и днес пощенските разпоредби позволяват изпращането на живи животни, включително птици, влечуги и пчели, при определени условия. Но без повече бебета, за щастие.

Vintage Everyday

Вижте още: Най-красивите жени от началото на миналия век