Проф. Бари Рией е преподавател по история в университета Оукланд в Нова Зеландия. Последната му книга е в съавторство с Нина Атууд и Клер Гуудър „Пристрастяване ли е сексът: Критична история“, от която ви представяме откъс.

 

Мастурбацията винаги е била неудобен факт от живота. Защо?

Анонимният автор на памфлета “Онания” (1716 г.) бил много разтревожен относно темата за мастурбацията. Срамният порок, уединеният акт на удоволствие били нещо твърде ужасно, за да бъде описвано. Анонимният автор бил съгласен с всички, които смятали, че мастурбирането е нещо, за което не бива да се говори, да се намеква, защото дори само споменаването му може да е опасно. Разбира се, съществува много малко сдържаност в категоризирането на страшните последици от самозадоволяването. Гонорея, припадъци, епилепсия, импотентност, главоболие, отслабен интелект, болки в гърба, пъпки, мехури, отоци, треперене, замайване, сърцебиене, изпускане – всички тези оплаквания са приписвани на онанизма.

Страхът от тези симптоми не се приписва единствено на мъжете. Цялото заглавие на памфлета е било: “Онания – или грозният грях на самозадоволяването (при двата пола)”. Авторът бил притеснен от факта, че грехът е свързан с изхвърлянето на мъжкото семе и божественото възмездие за този акт, но твърди, че това се отнася както за мъжете, така и за жените.

Престъплението е оскверняване и за двата пола.

Жени, които го практикуват, следва да навредят на утробата си, да страдат от хистерия, безплодие и да загубят девствеността си – а това е загуба на ценния символ на тяхната невинност и непорочност.

Друг известен памфлет е публикуван по-късно същия век – “L`onanisme” от Самюел Тис. Той силно критикува “Онания”, като го определя “като хаос, в който всички разсъждения на автора са просто религиозни и морални глупости”. Тисо се концентрира върху физическите оплаквания, които мастурбацията предизвиква и провежда свое изследване, в което един часовникар се самозадоволява до пълно изтощение и безчувственост, понякога по три пъти на ден.

Намерих човешко същество, което повече приличаше на труп, отколкото на жив човек. Лежеше върху слама, блед и мръсен, от него се носеше ужасна воня, изглеждаше неспособен да се движи.

Страхът, който тези памфлети пробуждат, скоро се разпространява.

Странното е, че мастурбацията никога преди това не се е свързвала с такива ужасни определения. В древни времена мастурбацията нито е била споменавана толкова често, нито е била приемана за вулгарно деяние. В Средновековието и дори в съвремието, макар и неестествена и греховна, мастурбацията не е получавала такова внимание. Какво се променя тогава?

Религията и медицината се обединяват по начин, по който създават враждебно отношение към самозадоволяването. Вярването, че живителната сила се съдържа в семенната течност, оставя впечатление за нейната висока значимост. Всяко нейно разпръскване е неморално и опасно (тогава в медицината се е вярвало, че и жените произвеждат семенна течност). “Грях, порок и самоунищожение” са трите стъбла, които са доминирали относно темата за самозадоволяването от 18-ти до 19-ти век. Това описват историците Жан Стенгерс и Ан ван Нек в книгата си “Мастурбация – големият терор” от 2001 година.

Има и изключения от това заклеймяване. Доводи за полза от мастурбацията се появяват в средата на 19 век, когато феминистки организации в Съединените щати описват самозадоволяването не като отрицание на секса, а като форма на самоконтрол. Централно място в посланието заемали термини като “добродетелно ограничение” и “сексуална добродетел”.

И все пак е трудно да се избяга от вече събудения страх. Книгата “Обикновени факти за млади и стари” от Джон Келог съдържа ужасяващи истории:

Нито чумата, нито войната, нито дребната шарка или подобни заболявания, не са имали толкова катастрофално влияние за човечеството както вредния навик на онанизма; той е разрушителната съставка на цивилизованите общества.

Келог предлага лек за този социален бич – упражнения, стриктен хигиенен режим, достатъчно сън, компреси, клизми и електрически шок. Диетата трябва да е разнообразна. Този фанатик против мастурбацията дори измисля зърнената закуска, която и до ден днешен носи неговото име. “Много малко от хората, които обичат “Kellogg’s Corn Flakes”, са наясно с факта, че тази храна всъщност е създадена за превенция на мастурбацията” – споделя психолога Джон Мъни.

Сянката на тези втълпени в миналото страхове още се простира, дори в модерните времена. Мъжкото обрязване например произлиза отчасти от 19 век, когато се е смятало, че кожата, която се премахва, е била причина за желание за мастурбация. Съзнателно или не, много мъже от Съединените щати обръщат внимание на тази част от тялото си, докато мастурбират. А безпокойството, което актът предизвиква, не спира и до днес. Изглежда мастурбацията смущава практикуващите я. От една страна е приемливо и широко разпространено, но от друга все още се приема като табу.

Когато социологът Антъни Гидънс се опитва да определи термина съвременен секс (в книгата си „Трансформация на интимността“), той набляга на идеята за приемането на мастурбацията. Според него самозадоволяването излиза на преден план. Дори се препоръчва “като главен източник на сексуално удоволствие и активно се окуражава изпълнението му за подобряване на сексуалното изживяване и при двата пола”.

Антъни Гидънс

Също така се смята, че мастурбацията играе огромна роля в освобождаването от сексуалните стереотипи при жените. Ярък пример за ползата от самозадоволяването при жените е книгата на Бети Додсън“Секс за един”, която има над милион продадени копия. Авторката привлича редица последователки на своите семинари.

Бети Додсън

Алфред Кинси и неговият екип ще бъдат запомнени с редицата анкети на сексуална тематика и по-конкретно на привличането между хора от един и същ пол. Някои от анкетите на Кинси са свързани и с мастурбацията. В изследване от 2009-2010 г. 94 % от мъжете на възраст между 25-29 и 85 % от жените от същата възрастова група признават, че са мастурбирали. В друго изследване от 2012 година за Сексуалното здраве и поведение, 92% от хетеросексуалните мъже и 100% от хомосексуалните споделят, че са мастурбирали през целия си досегашен живот.

Алфред Кинси

Не напълно ясни са повечето действия около мастурбацията. Няколко поколения студенти от немски университет са питани от екип учени за техните навици относно самозадоволяването, за да се направят изводи относно промените в поведението и практиките. Периодът на изследването е 1966-1996 година. Резултатите са публикувани през 2003 г. Някои от въпросите са дали са достигнали оргазъм, чувствали ли са се сексуално задоволени, било ли е забавно. В друго изследване жени са разпитвани относно вагиналните и клиторни стимулации. Трето, по старо изследване, отправя изследването си към студенти по психология в университета в Кънектикът, като студентите трябва да опишат гениталните си усещания, докато гледат възбуждащ филм. Дали получават ерекция? Еакулация? Напрежение в гърдите? Оргазъм?

Самозадоволяването се включва в редица изследвания, но не всички имат съществен принос. Кинси и неговият екип например искат да изчислят колко далеч отива семенната течност по време на еакулация. Уилям Мастърс и Вирджиния Джонсън записват и измерват процесите в тялото по време на секс. Те правят експерименти, като поставят електроди на главите на хора, които правят секс. Дори създават изкуствен фалос, в който слагат миниатюрна камера.  Книгата им “Човешката сексуална реакция” е базирана на информация от над 10 000 наблюдавани оргазма от близо 700 доброволци. Лабораторните им изследвания включват сексуални действия, възбуждане, мастурбиране с ръка и с изкуствен фалос.

В терапията мастурбацията намира своето място като средство за постигане на сексуално здраве. Това твърдение е от статия на Ели Колмън, директор на програма за човешката сексуалност в университета в Минесота. Публикувано изследване от 1977 година извежда наблюденията над жени, които са се замозадоволявали с дилдо, вибратор или дори органични зеленчуци. Следва и друга терапевтична книга – “Голямата книга за мастурбацията“ от 2003 година, както и “Мастурбация за отслабване – наръчник за жени”. И това са само част от заглавията в раздела книги за самопомощ.

Ели Колмън

Самозадоволяването не отсъства и от изкуството. Романът на Филип Рот “Синдромът Портной”, краткият разказ на Чък Паланюк “Guts”, картините на Джордан Маккензи, в които използва сперма, и сценичните изяви на Марина Абрамович, особено видеото й “Balkan Erotic Epic” са описателни примери за това как самозадоволяването може да бъде не само цел, но и средство за творчество.  

Във филмите и телевизията темата за мастурбацията също не отсъства. Например във филма “Spanking the monkey” мъж се опитва да мастурбира в банята, докато кучето дращи и лае на вратата. А в епизод от сериала „Зайнфелд“ думата с “м” никога не се споменава, а майката на възрастен мъж му натяква, че си играе с тялото си все едно се намира в увеселителен парк.

Грег Тък, от филмовата индустрия, говори за модерното течение, наречено мастурбиране:

Ние сме голямо самозадоволяващо се общество – в метафоричен и материален план.

Разбира се, грешен е подходът да се изтъква разликата между отричането на самозадоволяването в миналото и приемането му в настоящето. Автоеротизмът може да не е вече тема табу, но не е и напълно признат. В “Сексуални изследвания” философът Алън Собл споделя, че хората се хвалят със сексуалните си похождения и дори с изневерите си, но запазват мълчание, когато става дума за самотните им занимания. Изследване направено през 2013 година сред 14-16 годишни тийнейджъри от Австралия показва, че както те, така и семействата им и учителите им са способни да говорят за всякакви сексуални активности, освен за самозадоволяването. То се определя като срамно и проблематично според Енциклопедия на юношеството. В изследване в университет в САЩ на въпроси, свързани със сексуалната ориентация, аналния и вагиналния секс, мастурбацията, последната е била и най-малко описваната тема – 28 % от изследваните отказват да отговорят на въпроси, свързани с мастурбацията. Тя все още продължава да е тема табу.

Когато темата се споменава, тя е повод за шеги или подигравки. Грешно е налегнало убеждението, че мастурбацията при мъжете е грозен акт, докато тази при жените носи голяма доза еротика. Австралийските ученици от изследването, макар да знаят, че мастурбирането е нещо нормално, се изказват негативно или противоречиво за него.

Злите качества, които се приписват на самозадоволяването, се прехвърлят на хората, пристрастени към секса и към интернет порнографията. Макар и известни отскоро, сексуалното пристрастяване и хиперсексуалното разстройство включват като симптом и мастурбацията. Сексуалното поведение в един случай се приема за нормално, докато в друг е вече патология. От 152 пациенти, които са подложени на лечение за хиперсексуалност в клиники в Калифорния, Ню Мексико, Пенсилвания, Тексас и Юта, повечето (за едно изследване) определят сексуалното си разстройство в термини като порнография и мастурбиране. В “Нова католическа енциклопедия” се осъжда остро сексуалната зависимост и вредата от интернет порнографията:

Разпространението на порнографията в интернет доведе до почти епидемични размери на мастурбацията.

Мастурбиращият човек се определя като почитател на порно-филми. Социологът Стив Гарлик предполага, че негативните нагласи към мастурбацията се събуждат отново, за да представят погрешно идеите на порнографията. Последната се превръща в заместителен термин за мастурбация. Когато новозеландския политик Шейн Джоунс бива уличен, че използва парите от данъците на хората, за да гледа порно филми, историята му “лъсва” на първа страница на вестниците. Някои от коментарите по темата гласят, че по-удачно би било да използва обществения портфейл, за да финансира работещите в секс-индустрията.

Макар мастурбацията да се използва като терапевтично средство, някои терапевти подлагат на съмнение ефективността и уместността й. “Загадка е за мен как психотерапията замести класическия масаж с такъв, който използва вибратори, огледала, стимуланти и дори моркови и краставици” – са думите на един психолог пред 70-те години. Критиците смятат, че терапевтичната мастурбация може да засили индивидуалното удоволствие и сексуалния егоизъм, вместо да създаде една сексуална емпатия и склонност към удовлетворяване нуждите на другия. В едно терапевтично списание от 1995 година пише:

По ирония на съдбата аргументите против мастурбацията в американското общество първоначално са възникнали на религиозна основа, но днес могат да се проявят като хуманистични. Просто казано – хората все още се притесняват от усамотеността на уединеното самозадоволяване.

Може би фактът, че не може да се контролира, прави мастурбацията да безпокои хората. В цитат от книгата на Томас Лакуер, “Solitary sex” мастурбацията се определя като “тази част от човешкия сексуален живот, където потенциално неограниченото удоволствие среща социалните ограничения.”

Томас Лакуер

Защо самозадоволяването представлява такъв проблем? За Лакуер този процес започва през 18 век в Европа, с развитието на изкуството, с ролята на печатната култура, с възхода на индивидуалното, с тихото четене на романи и с демократичното влияние върху всички тези процеси. Осъжданите тенденции в мастурбирането – усамотяването, силното желание, безграничното въображение и удоволствието – са поставяли границите на това скверно действие. Мастурбацията е като Дявол за великолепието на буржоазната цивилизация.

В съвременното общество балансът е насочен към личното удовлетворение. Приемането на личната независимост, сексуалната свобода и сексуалното консуматорство, заедно с широко разпространената тема за пристрастяването към порнографията, налагат нови ограничения. Страхът от безграничната фантазия и безкрайното себеотдаване все още присъства. Аргументите в “Онания” срещу липсата на контрол на самозадоволяването не се различават от съвременните страхове от безграничното, неугасващо удоволствие от самите нас.

aeon.co, превод: Яница Григорова

илюстрации: Egon Schiele

Вижте още: Човешкият секс