Не е истина, че животът е мрачен, не е истина, че в него има само язви и стонове, мъка и сълзи! В него има всичко, което поиска да намери човек, а в човека има сили да създаде онова, което липсва в живота.

Не се сърди на глупаците, те ще живеят още дълго, към тях трябва да се отнасяме като към лошото време.

На мене хората са ми интересни докато искат нещо, докато отиват някъде, докато търсят друго, докато се опитват…, но ако са постигнали целта си и са се спрели, те престават да ми бъдат интересни.

Имай макар и малък, но собствен ум.

Не пишете на чистите страници на сърцето си с чужди думи.

Учете се от всички – не подражавайте на никого.

Животът ни разбърква като карти и само случайно – и то не за дълго – ние попадаме на своето място.

Самолюбието е най-лошият вид зависимост.

Нашият възпитател е нашата действителност.

Ако през цялото време на човека се казва, че е „свиня”, той наистина в края на краищата се загрухти.

Времето е враг на хората, които обичат спокойния живот.

Когато човек иска да научи – изследва; когато иска да се скрие от тревогите на живота – си измисля.

Красотата и мъдростта са в простотата.

За човека няма и не може да има нищо по-близко от човека.

Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре.

Любовта е желанието да се живее.

Животът е устроен толкова дяволски изкусно, че, ако не можеш да ненавиждаш, е невъзможно и искрено да обичаш.

Безумството на храбрите – ето мъдростта на живота!

Процесът на развитието на културата е процес на преодоляване на трудностите.

Езикът е оръжието на литератора, както пушката – на войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е воинът…

Има чувства, мисли и догадки, за които говориш само на любимата жена и не би казал на никой друг.

Любимата жена не старее.

Малко е да се каже: не прави така. Трябва и да се прибави: ето така прави.

Да говори истината – не е дадено на всеки!

В каретата на миналото няма да отидеш никъде…

Силата на волята помага по-добре от всички лекарства.

Добрият човек трябва да пази себе си.

За всичко което човек взема, той плаща със самия себе си.

Висотата на културата винаги е в пряка зависимост от любовта към труда…

Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!

Трябва да обичаш, това което вършиш, и тогава трудът – дори най-грубият – се извисява до творчество.

В усъвършенстването на човека е смисълът на живота…

Ако хората се ценят по работата, тогава конят е по-добър от всеки човек.

Максим Горки се ражда на 16 март 1868 в Руската империя, и благодарение на достиженията си в литературата днес е наричан „създател на социалистическия реализъм в литературата“.

Критическият му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самият Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600 000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.

И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя.

Горки приема и се връща в Съветския съюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговият живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики.

Горки умира на 18 юни 1936 г. при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го туберкулоза. Знае се обаче, че тогава състоянието му съвсем не е било лошо.

По-късно шефът на НКВД /КГБ/ Хенрих Ягода си „признава“, че е заповядал Горки да бъде убит.

Вижте още: Ако няма смисъл в смъртта, значи, няма и в живота – МИХАИЛ ШОЛОХОВ