Способността да обичаш и да понасяш самотата са показатели за духовна зрелост. Най-добрите си постижения сме постигнали, когато сме били сами.

Никой никого не изоставя, просто единият е по-напред, а изоставащият смята, че е зарязан.

Ако единият партньор се стреми да се развива, а другият няма подобни намерения, раздялата е неизбежна.

Зависимият човек, несамостоятелният, по принцип не може да обича.

Научи се да заработваш достатъчно, да развиваш качествата си, да бъдеш отговорен и после се занимавай с решаването на любовните си проблеми.

У нас жените ги възпитават в стил „латентна проституция“. Те търсят мъже, които да ги защитават, хранят, да живеят заради тях. А самите жени може да бъдат всякакви. На мен ми се струва, че обичайната проституция има по-ясни и честни правила.

Ако не можеш да довериш душата си на един човек, не му довeрявай и тялото си.

Истинските чувства са тези, които остават след добрия секс.

Любовта е наистина изключително рядка ценност. Малцина са я видели, почувствали, а още по-малко хора умеят да обичат истински. Повечето казват „любов“, когато не могат да живеят без някого. А това не е любов, това е нужда. Любов е, когато с един човек се чувстваш прекрасно, въпреки че и без него се чувстваш добре.

Няма мъжка и женска логика – има умение или неумение да мислиш грамотно.

У нашите жени се наблюдават три сексуални разстройства – педофилия, зоофилия и мазохизъм. Първите си избират мъж не за съпруг, а за възпитание. Вторите живеят с алкохолици. А какво е алкохоликът – животно! Третите страдат от мазохизъм – обичат, когато ги измъчват.

По-добре да общуваш с хубава книга, отколкото с празен човек.

Онова, което много родители и възпитатели не знаят, е, че пътят на човека се определя от способностите му. Не пречи на детето и то само ще намери правилния път. Никой селянин не се опитва да отгледа от домат краставица, а от краставицата-домат. Възпитанието на децата често прави именно това. Колко често искаме да видим децата си знаменити артисти, писатели, политици! Но ако им липсва такова призвание, не е изключено да убиваме у тях знаменити математици, финансисти, лекари, бизнесмени. Ще ви приведа един факт. До 85 % (!) от хората, които се обръщат към мен за помощ, не работят по специалността, придобита в университета. Може би и за тях, и за обществото би било по-добре да намерят пътя си навреме.

Депресията е дадена на човек именно за това – да помисли за себе си.

Когато човек не може да каже нищо добро за себе си, а му се иска, той започва да говори лошо за другите.

Ако мислите за себе си само добри неща, защо ви е тогава още някой да мисли по същия начин?

Не знам кой е пътят към успеха. Но знам един сигурен път към неуспеха – това е желанието да се харесаш на всички.

Искаш да разбeреш кой е основният ти враг? Погледни в огледалото. Справиш ли се с него, всички останали ще се разбягат.

С приятелите е приятно да общуваш. С враговете е полезно.

Има една единствена уважителна причина за разделите и уволненията – невъзможността за лично израстване в дадените обстоятелства.

Незрялата личност често знае, но не може. Зрялата не само знае, но и може. Точно затова незрелите личности критикуват, а зрелите действат.

И с приятелите, и с враговете споделяй само радостта си. Приятелят ще се зарадва, врагът ще се огорчи.

Не преследвай щастието, а намери мястото, където се намира. Това си самият ти. Пътят до него е максимално развиване на всички твои способности.

Щастието е „вторичен продукт“ на правилно организирани действия.

Когато наблюдаваш работата на някого, ти го опознаваш доста добре. А срещите по вечеринки и нощни клубове са сборища на лъжци.

Зависимостта от чужда оценка е най-тежката зависимост.

За да гледаш, трябва да отвориш очи. За да виждаш – трябва и да мислиш.

Ако живееш с вълк, вий като вълк. Но това не значи, че непременно трябва да се превърнеш във вълк.

Когато общуваш с някого, не забравяй, че той има добро мнение за себе си.

Не се учи на навигация по време на буря.

Психологическият конфликт води до унищожение – или напускаш бойното поле, или се разболяваш.

Правило е, че всички ние представляваме изключение от правилата. Всеки от нас е създаден в един екземпляр. Поискам ли да се впиша в някое правило, веднага ми става лошо. Представете си за минутка, че ръстът от 172 сантиметра представлява правило. Веднага за всички става съвсем лошо, дори за онези, които са високи 172 сантиметра, защото само сутрин са с такъв ръст. Вечерта стават малко по-ниски. А за останалите е още по-ужасно. Налага се да стоят на пръсти или приклекнали. По-добре е да живееш по правила, които съответстват на твоята природа. По-добре е да се стремиш да бъдеш това, което си. Ако природата ме е програмирала да бъда 172 сантиметра висок, а не израсна до този ръст, ще съм гърбав. Ако не израсна духовно, ще имам духовна гърбица, която ще дразни всички около мен, а те пък ще дразнят мен. А за да не ме дразнят, ще изисквам от всички около мен да се обезобразят с гърбица, подобна на моята.
И така: правило е, че всички ние представляваме изключение от правилата.

Щастието е когато „искам“, „мога“ и „трябва“ имат едно и също съдържание.

Започнал ли си да мислиш – решавай, решил ли си – действай.

Михаил Литвак е лекар, кандидат на медицинските науки, главен психиатър на Ростовска област, член-кореспондент на РАЕН, автор на над 20 книги, от които „Психологическо айкидо“ е сензационен бестселър.

редактор: Ева Димитрова

Ако желаете, вижте още: ВСЕКИ ЧОВЕК Е ПРОГРАМИСТ НА СОБСТВЕНОТО ЩАСТИЕ И ХАКЕР НА ЧУЖДОТО