R.E.M. са пионерите на т. нар. алтернативен стил на рок музиката, и една от най-популярните и добре посрещнати от критиката групи на 1980-те и 1990-те.

Абревиатурата R.E.M. е съкращение за бързо движение на очите при сънуване, въпреки че членовете на групата казват, че изборът на това име е най-вече заради липсата на ясно значение. 

R.E.M. правят първото си изпълнение на частно парти – рожден ден и разработва свой отличителен звук по време на многобройните турнета изпълнения в барове и рок клубове.

Ръстът на популярността на R.E.M. е тясно свързана с развитието на т. нар. алтернативен рок. Силно повлиян от нетърпеливия, енергичен стил на 1970-те пънк и ню уейв, алтернативният стил се отличава от основната поп музика през 1980-те от неговия дисонантен звук и иронични текстове.

Неговото развитие е подсилено от няколко промени в САЩ по това време, включително и на забележимото присъствие на регионални центрове в създаването и изпълнението на независима музика (музикално произведение, записано без подкрепата на големите звукозаписни компании); растежа на независими звукозаписни компании; и възхода на колежанските радио станции, които са освободени от ограниченията на търговските радиа, може да излъчват необичайно голямо разнообразие от музика.

Първият запис на R.E.M., сингъла „Radio Free Europe“, издаден през 1981 г., може би е първият комерсиален успех сред колежанските радиа, и става хит в Съединените щати. През 1982 г. групата подписва договор с една от най-големите независими звукозаписни компании – IRS Records. Първият албум на R.E.M., „Murmurs“, излиза през следващата година и се дължи до голяма степен от подкрепата на радиото в колежа, и достига до 36-то място в Билборд поп албум класацията.

По-късно албумите – „Reckoning“ (1984), „Fables for the Reconstructions“ (1985), и „Lifes Rich Pageant“ (1986)- също се оказват добри. „Document“ (1987) влиза в ТОП 10 на най-добрите в Билборд класацията, от който албум влиза и първия сингъл на групата в ТОП 10 на синглите – „The One I Love“.

Музиката на R.E.M., написана от Бък, Бери и Милс, се характеризира със стегнат ритъм, остра, с метален звук на китара; дисонантна кънтри музика с фолк звучене, с поразително мелодични мотиви. Текстовете на песните са написани от Майкъл Стайп, връзката между думи и фрази са нестандартни, което предполага и скритото им значение.

През 1988 г. R.E.M. подписват договор с „Warner Bros.“, която е най-голямата звукозаписна компания и издава „Green“, който влиза в десетте най-добри албума, в който е и популярната песен „Stand“. „Out of Time“(1991) се превръща в най-продавания албум за 1991 г., в който са включени основните сингли „Losing My Religion“ и „Shiny Happy People“. В тези албуми, както и в „Automatic for the People“ (1992) и „Monster“ (1994), групата въвежда духови и струнни инструменти, изкривени звуци на китара и по-разбираеми текстове, които често отразяват все по-голям ангажимент към политически каузи като опазване на околната среда и гражданските права.

През 1992 г. R.E.M. печелят три награди Грами, включително и наградата за най-добър алтернативен албум за „Out of Time“. Успехът на групата спомага за утвърждаването на алтернативния рок, като част от основно течение в американската музика. През 1996 г., дотогава те са продали общо около 30 милиона албума, R.E.M. подписват нов договор за 80 милиона долара с „Warner Bros.“, точно преди издаването на още един успешен албум, „New adventures in Hi-Fi“, който отива директно като номер едно в UK класацията.

През Октомври 1997 г. Бил Бери обявява, че напуска групата, за да преследва други проекти, а останалите членове съобщават намерението си да продължат да работят заедно. Новият албум на групата „Up“ излиза през октомври 1998 г., в който се изявяват и гостуващи музиканти, включително барабаниста Барет Мартин. Турнето на R.E.M., като трио, през лятото на 1999 г., е първото за четири години. Албумът „Reveal“ (2001), който бива издаден, затвърждава успеха на групата. Въпреки че, пълният с най-големите хитове, албум „In Time: The Best Of R.E.M.“, доказва популярността сред фенове след пускането му през 2003 г., „Around the Sun“(2004) получава смесени отзиви. „Accelerate“, издаден през 2008 г., успява да се наложи по-добре, достигайки номер едно в UK класациите.

Групата става член на „Rock and Roll Hall of Fame“ през 2007 година.

На 7 март 2011 групата официално пуска на пазара 15-ят си студиен албум – „Collapse Into Now“, който с излизането си става 5-ти в топ 10. С него R.E.M. си възвръщат типичното за тях и за милионите им фенове уникално звучене.

Майкъл Стайп, роден на 4 януари 1960 г., е композитор, музикант, филмов продуцент, режисьор на музикални клипове, визуален художник и филантроп. 

Притежавайки отличителен глас, Стайп е известен с „мрънкащия“ си глас, както и със социалната си и политическа ангажираност. Той отговаря за визуалния аспект на R.E.M. и режисира много от музикалните видеоклипове на групата. Извън музикалната индустрия притежава и управлява две студийни филмови продукции, C-00 и Single Cell Pictures.

Като певец-композитор, Стайп е оказал влияние върху широк спектър от артисти, включително Кърт Кобейн от Nirvana и Том Йорк от Radiohead. Боно от U2 описва гласа му като „необикновен“.

Мисля, че по-рано критиците искаха от нас да променим света само защото Sex Pistols не успяха.

Доколкото знам, американското радио никога не е имало златна ера.

Повечето хора слушат каквато и да е музика. Затова съществуват радиа като Top 40. То не е за хора, които търсят и обичат музиката.

Щом всяка песен съдържа нещо обидно за някого, направете я безсмислена като баркод.

Не съм толкова интересен човек, че да съм преживял всичко, за което съм писал.

Понякога се обърквам от нещо наистина очевидно. Най-очевидното в нещо очевидно е, че не е очевидно.

Презирам носталгията. Не съм добър в това да гледам назад.

Винаги плача, когато се возя на самолет. Сигурно е от височината, малкото кислород и лошите филми. Много е неудобно.

Никога не яжте броколи докато ви снимат.

Винаги съм смятал, че сексуалността е деликатно нещо. Но в днешно време всичко трябва да бъде категоризирано и етикетирано, а мисля, че етикетите са нужни само за опаковките на храната.

Не съм нито хомосексуален, нито хетеросексуален. Аз съм просто сексуален.

Обичам да ми е топло, когато е студено ми е трудно да си въртя задника.

В свободното си време обичам да припадам. Наистина го правя често и мисля, че е доста забавно, когато се случи.

Ако не сте съгласни с мен, чудесно! Това ми харесва в Америка, че може да не се съгласяваме.

редактор: Марина Аврамова

Вижте още: МОЯТ ЖИВОТ Е СЪЗДАВАНЕ НА ТАПЕТИ ЗА ПУСТОТАТА – ТОМ ЙОРК