Преди няколко години ме помолиха да изнеса встъпителното слово в школата „Мандел“ за приложни социални услуги към университета „Кейс Уестърн Ризърв“. Изобщо нямах представа за какво да говоря. Разпитах всичките си приятели – социални работници, какво да кажа. Посъветваха ме да измисля нещо весело и хумористично. Социалните работници имат нужда да се посмеят. Разказвай вицове, единодушно предложиха те.

Вицове ли? Не знаех никакви вицове за дейността на социалните работници, освен онези, които приятелите ми изпращаха.

Колко социални работници са необходими, за да сменят една крушка?
Нито един. Те дават сили на крушката да се смени сама.

Колко социални работници са необходими, за да сменят една крушка?
Нито един. Крушката не е изгоряла, просто свети по различен начин.

Колко социални работници са необходими, за да сменят една крушка?
Нито един. Изпращат цял екип, който да напише проучване как да се справиш с тъмнината.

А сега следва и любимият ми:

Колко социални работници са необходими, за да сменят една крушка?
Няма нужда крушката да бъде сменена. Трябва да се смени системата.

Разказаха ми и стара история за обирджия с пищов, който спира социален работник. Крадецът изкрещява:

Парите или животът!

Извинявай – отвръща социалният работник. – Аз съм социален работник, така че пари нямам… следователно нямам и живот.

Същото може да се каже и за полицаите, за медицинските сестри, за учителите и за мнозина други, които са на самия фронт на живота. Тяхната работа е от огромно значение, а в повечето случаи получават съвсем малко.
Социалните работници, както и повечето учители, не изкарват много. Така ли е наистина?

Колко изкарват?

С тяхна помощ бездетна двойка празнува Деня на майката и Деня на бащата, след като някой им е помогнал да осиновят бебето на наркомани, което никой друг не иска.

Благодарение на тях някое дете заспива всяка вечер, без да се страхува, че юмруците на баща му ще се стоварят върху него.

Благодарение на тях бездомен ветеран се чувства като у дома си в света.

Благодарение на тях тийнейджър прогонва мислите за самоубийство.

Благодарение на тях пребита жена намира сили да изостави завинаги мъчителя си.

Благодарение на тях момченце със синдрома на Даун се чувства като най-умното дете в автобуса.

Какво постигат те?

Благодарение на тях десетгодишно хлапе е сигурно, че е обичано и желано, независимо колко дълго му се налага да остане в дом на приемни родители.

Благодарение на тях баща тийнейджър брои до десет и излиза от стаята, без да е разтърсил новородения си син.

Благодарение на тях шизофреникът изтласква настрани демоните си.

Благодарение на тях жертва на изнасилване за пръв път от години проговаря за нанесената травма.

Благодарение на тях бивш затворник се отказва от бутилката и запазва работата си.

Какво друго постигат?

Благодарение на тях двама съпрузи започват да се разбират толкова добре, че решават да не се развеждат.

Благодарение на тях пациент във финална фаза на рака приема миналото си, краткото си бъдеще и намира покой пред Господ.

Благодарение на тях старец, чиято съпруга има Алцхаймер, вижда само прекрасните моменти, когато тя е на себе си.

Благодарение на тях забравените хора се чувстват обичани, грозните се чувстват красиви, обърканите намират разбиране, а съсипаните отново се вдигат на крака.

Какво постигат те?Те са много по-богати от редица други.

Те постигат нещо различно и оставят следа.

Из „Бъди чудото“, Реджина Брет

Вижте още: Започването на работа преди 10 сутринта е равносилно на изтезание