Не целувайте гърмяща змия по устата! Ето ви един житейски урок, за който спокойно можем да приемем, че никой не се нуждае от обучение.

Сложете си парашута, преди да скочите от самолета. Престанете да пилеете парите на порядъчните данъкоплатци за проучвания във връзка с екзистеницалния въпрос защо затворниците жадуват да избягат от затвора.

Тези и други подобни мостове на човешкото усилие са достатъчно къси, така че би трябвало да можем да ги преминем без особени затруднения. Ала колокото и странно да звучи, ние, човеците, изглежда сме раса от целувачи на гърмящи змии.

Още откакто първият човек се е изправил на двата си крака, потомците му изнамират хиляди начини отново и отново да паднат на четири.

За наше огромно щастие част от тези начини са ужасно смешни – стига да се случват на някой друг.

Като биологичен вид, надарен с голям мозък, ние обичаме да бъбрим за себе си, да възхваляваме интелектуалния си напредък, да се прекланяме пред гениалността на своите изобретения, пред силата на разума и съзнанието… Ала действително ли сме най-великото постижение на енергията на съзиданието? Или просто най-самодоволната раса, която Вселената някога е виждала?!

На всички ни се случва да станем творци поне на един-два гафа. Нека празнуваме препънките на слабоумниците, защото никой не ни гарантира, че в следващия момент няма да поемем по техните стъпки!

Не че известните личности са по-тъпи от вас или от мен. Е, може и така да е. Но когато се издънят по идиотски начин, всички останали седим отстрани и се подхилваме. 

Филмовата звезда Уорън Бийти веднъж получил следния пробльсък на гениално хрумване за себе си:

Аз съм стар, аз съм млад. Аз съм интелигентен, но и глупав. Животът ми е низ от приливи и отливи.

Уорън Бийти

Но проблясъкът на Бийти изобщо не е в състояние да се сравни с бисера на божествено откровение, връхлетяло изневиделица английската принцеса Даяна:

Ум колкото грахово зърно – това имам аз!

принцеса Даяна

Злите езици твърдят, че филмовата звезда Дрю Баримор пълни обувките си с пръст всеки път когато тръгва за поредното холивудско събитие. Защо, вероятно ще попитате вие? – За да стои винаги здраво стъпила на земята!

Дрю Баримор

Американският поет Езра Паунд достигал такива интелектуални върхове в своето майсторство, че често само други интелектуалци са можели да го разберат. Въпреки това по време на Втората световна война поетът правел изявления срещу собствената си страна, като наричал Хитлер „светец“ и обвинявал евреите, че са по природа зли, а не жертва на невиждано зло.

Езра Паунд

Съден за държавна измяна, Паунд прекарал дванадесет години в лудница за криминално проявени. Към края на живота си признал следното:

Развалям всичко, до което се докосна. Целият ми живот е непрекъснат низ от грешки.

Надали съществува по-прецизно описание на монументалната глупост, която може да се постигне единствено от изключително интелигентните.

Когато американският поет Александър Поуп прочел своя превод на Омировата „Илиада“, графът на Халифакс – Чарлз Монтагю, не одобрил няколко пасажа и препоръчал на Поуп на всяка цена да ги преработи.

Поетът се постарал да намери максимално благоразумния баланс между изискванията на поезията и тези на аристокрацията – след няколко месеца се появил отново пред лорд Халифакс, благодарил му за проницателните предложения и му прочел поправените строфи.

Графът акламирал поета и одобрил промените. Онова, което височайшата особа обаче не знаела, било, че Поуп не бил пипнал абсолютно нищичко по своя текст.

Александър Поуп

Оттогава насам стотици автори избират същия подход за поправка на текстовете си, неизменно препоръчвани им от редакторите на вестниците и списанията.

Веднъж вестникарският магнат Джоузеф Пулицър се опитал да построи билборд за своя „Ню Йорк уърлд“, който да се вижда чак от Марс. Но впоследствие изоставил идеята си, защото така и не успял да реши кой е езикът, който марсианцита биха разбрали.

Джоузеф Пулицър

Глупостта говори сама за себе си. Половината от общопризнатата интелигентност по света блика от хора, които са се научили да си затварят голямата уста. Запознайте се със следните персони, които са пропуснали да се научат.

Чарлз Дюйл, комисар в Агенцията по патентите на Съединените щати, през 1899 г.:

Всичко, което може да се изобрети от човека, вече е изобретено.

Списание „Литерари дайджест“ в брой от 1899 г.:

Автомобилът, разбира се, никога няма да навлезе в такава широка употреба, на каквато се радва велосипедът.

Профеисонални копачи на кладенци в отговор на молба на Едуин Дрейк да му помогнат да започне да копае за нефт през 1859 г.:

Да копаем за нефт?! Искате да кажете да продупчим земята и да се опитаме да намерим в нея нефт?! Сигурно сте луд!

Директор на компанията „Уестърн Юниън“, отхвърлящ нова технология през 1876 г.:

Този така наречен „телефон“ има прекалено много недостатъци, за да бъде приет като средство за комуникация между хората. За нас този уред няма никаква стойност.

Уводна статия в бостънски вестник през 1865 г.:

Добре информираните хора са наясно, че предаването на човешки глас по жици е напълно невъзможно, а дори и да беше възможно, от нещото, което го прави, на практика не би имало никаква полза.

Френският професор по физиология Пиер Паше през 1872 г.:

Теорията на Луи Пастьор за бактериите е нелепа фикция.

Лорд Келвин – председател на английското Кралско общество, през 1895 г.:

Създаването на летящи машини, по-тежки от въздуха, е абсолютно невъзможно!

Главен редактор на американски вестник, през 1889 г., предлагащ на великия британски писател да си намери друга работа:

Ръдиард Киплинг

Много съжалявам, господин Киплинг, но вие просто нямате представа как да използвате английския език!

Британският хирург сър Джон Ерик Ериксън към кралица Виктория през 1873 г.:

Коремът, гръдният кош и мозъкът завинаги ще бъдат затворени за вмешателство на мъдрия и човеколюбив хирург.

Маршал Фердинанд Фош, професор по военна стратегия във френското Висше военно училище, в дните пред Първата световна война:

Самолетите са любопитни играчки, но без никаква военна стойност.

Х.М. Уорнър, собственик на филмовата студия „Уорнър Брос“, отхврълящ нова кинематографска технология през 1927 г.:

Кой, по дяволите, е толкова луд, че да иска да слуша как актьорите говорят?!

Бизнес партньорът на пионера в радиоразпространението Дейвид Сарноф, обясняващ през 1920 г. защо двамата не трябва да влизат в този радио бизнес, както е настоявал Сарноф:

Безжичната музикална кутия не притежава никаква търговска стойност. Кой би платил за съобщение, изпратено без конкретен адресат?!

Инженерът Лий Дефорест през 1926 г.:

Въпреки че в теоретичен и технически план телевизията е приемлива, в търговски и финансов аспект аз я смятам за напълно невъзможна.

Шефът на филмова студия Ървинг Талберг, обясняващ защо не желае да прави филм по „Отнесени от вихъра“:

Никой не е спечелил и цент от филми за Гражданската война!

Кларк Гейбъл и Вивиан Лий в „Отнесени от вихъра“

Актьорът Гари Купър във връзка с решението си да откаже главната роля във филма „Отнесени от вихъра“:

Много се радвам, че Кларк Гейбъл ще бъде този, който ще се провали, а не Гари Купър!

Гари Купър

Томас Уотсън, президент на фирмата „Ай Би Ем“, оценяващ търговския потенциял на едно ново откритие през 1943 г.:

Смятам, че на световния пазар има място за не повече от пет компютъра.

Един главен редактор на бизнес литература в издателство „Прентис Хол“ през 1957 г.:

Пропътувал съм тази страна надлъж и нашир и съм разговарял с нейните най-кадърни хора и мога да ви уверя, че обработката на данни е измишльотина, която няма да изкара и година.

Кен Олсън, основател на корпорацията „Диджитъл Екуипмънт“ през 1977 г.:

Не виждам кой би поискал да си има компютър и у дома!

Звукозаписна компания „Дека“ по повод отхвърлянето на някаква нова английска група през 1962 г.:

Не ни допада техният звук, а и китарите вече отдавна са отживелица!

Да, тази група се казвала „Бийтълс“!

The Beatles

Стив Джобс в опит да накара големите електронни компании да произвеждат персонален компютър, който той е проектирал заедно с партньора си Стив Возняк:

Отидохме при „Атари“ и казахме: „Хей, разполагаме с нещо удивително – даже някои от частите му са ваши. Какво ще кажете да ни ударите едно рамо? Или пък може и да ви го дадем. Просто искаме този проект да бъде осъществен. Плащайте ни заплата и ние ще дойдем да работим за вас!“ А те казаха: „Не.“ Тогава отидохме в „Хюлет-Пакард“, а те отвърнаха: „Ние нямаме нужда от такива като вас! Та вие още не сте завършили колежа!“

Накрая Джобс и Возняк започват работа в „Епъл Компютърс“.

Стив Джобс и Стив Возняк

Професор от Йейл, обясняващ лошата оценка, която е написал на студента си по бизнес Фред Смит през 1966 г. за курсовата му работа, в която предлага куриерски услуги за едно денонощие:

Концепцията е интересна и добре структурирана, но за да се получи оценка, по-добра от 4, идеята трябва да бъде и приложима.

След завършването си на колежа Смит основава компанията „Федерал Експрес“.

През 1963 г. мениджърът на рок групи Ерик Ийстън допринася за създаването на „Ролинг Стоунс“. „Обаче от певеца нищо не става – трябва да си върви“ – заявил Ийстън, като имал предвид кльощавия Мик Джагър.

Мик Джагър

автор: Боб Фенстър

из „Безкрайността на човешката простотия“

Вижте още:

Рекламите – уловки за идиоти