.

Том Йорк е може би най-меланхоличния музикант в историята на британската музика.

Това, което сътворява мрачната му душа и изразява посредством китарата и пианото, а понякога и с барабаните и бас китарата завинаги остана в историята на музиката като звученето на няколко поколения загубени души.

Роден с парализирано ляво око, Том Йорк прекарва първите почти 5 години под множество операции, които са довели до неговото намалено зрение и така нареченият отличителен белег „лениво око“.

След като проследява изпълнението на китариста Брайън Мей по телевизията, се вдъхновява и решава да стане музикант.

Той получава първата си китара на 7 години и сформира първата си група на 10, ходейки в частното училище за юноши Ебингдън, където среща своите бъдещи колеги от Radiohead през 1987-ма.

Групата Radiohead е сформирана в престижния университет в Оксфорд. За три години тя се разделя, за да могат членовете да продължат висшето си образование.

Членовете на групата не са само музиканти, Фил Селуей е преподавал английски език, Едуард О`Брайън е работил като фотограф. 

Том Йорк учи английски език и изкуство в Университета Exeter и работи като санитар в болница за душевно болни.

В класацията на най-добрите албуми за всички времена на Virgin, първото място държат The Beatles с техния „Revolver“ от 1966-та, на второ и четвърто място са Radiohead, съответно с албумите си „The Bends“ от  1995-та и „OK Computer“ от 1998 година.

В класацията на радио FM+ за най-добрите песни през последните 15 години на първо място е шедьовърът на Radiohead „Paranoid Android“.

Да бъдеш жалък е лесно. Да бъдеш щастлив е сложно и трудно.

Знам, че съм невротичен и параноичен. Така направих кариера.

Искам хем да съм сам, хем да ме забелязват.

Музиката е това което придава на мислите енергия. Най-главното в музиката е чувството за освобождение.

Моите песни са мои деца. Някои трябва да останат с мен, а някои трябва да изпратя на война.

Понякога най-доброто което можеш да направиш с китара е просто да я гледаш.

Най-трудното нещо да си в Radiohead e слушането на собствената музика.

Моят живот е създаване на тапети за пустотата.

Не се страхувам, че компютрите ще завладеят света. Те просто си седят там и мога да ги разбия на парчета.

Street Spirit

Rows of houses, all bearing down on me
I can feel their blue hands touching me
All these things into position
All these things we’ll one day swallow whole
And fade out again and fade out
This machine will, will not communicate
These thoughts and the strain I am under
Be a world child, form a circle
Before we all go under
And fade out again and fade out again
Cracked eggs, dead birds
Scream as they fight for life
I can