През 1936 г. в детския отдел на американското издателство Harper and Row постъпва млада срамежливка – Урсула Нордстрьом. Не е завършила колеж, но пък има силен афинитет към детинския хаос и дивотии.

Няколко години по-късно шефовете й, станали свидетели на нейния рядък редакторски талант, й предлагат повишение: да стане редактор на книги за възрастни. Урсула отказва мигновено и категорично:

Не се интересувам от безнадеждно завършени възрастни. Благодаря ви много, но бих искала да се върна на бюрото си и да помогна за издаването на още смислени детски книги.

В следващите години тя успява да се пребори със страха на Морис Сендак, че не може да рисува добре коне, и става причина бял свят да види книгата му “Where the wild things are” (преди това отхвърлена от няколко издателства).

В началото на 50-те получава ръкопис със заглавие “Паяжината на Шарлот” от някой си Е.Б. Уайт и е така запленена от ръкописа, че я обхваща страх да не го загуби някъде из влака, докато се прибира след работа, затова се захваща веднагически да го дочете.

Урсула Нордстрьом е тази, която подтиква скептика към детската литература Шел Силвърстийн да напише своя книга, щом толкова не харесва литературата за деца от онова време.

Урсула Нордстрьом е тази, която открива за детската литература и насърчава таланта на Маргарет Уайз Браун, Шарлот Золотов, Арнолд Лобел… изобщо, едни от безспорните и най-обичани днес имена в детската литература.

Но как? Как тази жена, която не е завършила дори колеж, успява тотално да промени курса на детската литература и от “четива с поука, които се харесват на възрастните” да утвърди автори, които пишат смешно, диво или както тя казва: “пишат добри книги за лоши деца”.

Първо, поема рискове. През 1969 г. тя се осмелява да издаде първата тийн книга на гей тематика. През 1970 г. пак тя издава първата детска книга, в която има “портрет на гол човек, гледан фронтално”.

Второ, наистина обича и уважава авторите, с които работи. Намира ги за гениални и често влиза в ролята на утешител. Когато 33-годишният Сендак й пише в писмо за своите колебания и чувство за малоценност, тя му отвръща:

Може да не си Толстой, но и Толстой не е Сендак.

Трето, неудържима е в търсенето на нови таланти. Без значение че вече е открила великолепни писатели и илюстратори, непрестанно е на изложби, събития и срещи, където могат да се открият нови таланти.

Четвърто, работи като вол. Обичайно сяда с детските писатели и заедно преминават през всяко изречение. Гледната й точка най-често е от перспективата на детето.

Жената, променила завинаги детската литература и открила много от любимите на цял свят автори и художници, така и няма свои деца. Освен това е хомосексуална. Разбира се, отнася доста подозрения и скепсис по този повод. Веднъж една библиотекарка изразява съмнение, че Урсула може да разбира от детски книги, като сама няма деца. А Нордстрьом й отвръща:

Ами, аз съм бившо дете. И не съм забравила нищичко от тогава.

Урсула Нордстрьом – едно от най-вихрените, дръзки и заслужаващи цял свят да знае за тях имена в детската литература. Не само заради бляскавите книги, които е открила, не само заради вкуса, за който се е борила и налагала близо 40 години. Но защото е била незаменима и много човечна подкрепа в най-тъмните моменти на авторите, от които всички ние днес имаме радостта да се възхищаваме.

А ние ще запомним думите и:

Гробът е приятно и тихо място, но никой не е успял да завърши книгите си оттам.

Това е креативният артист – наказанието на креативния артист – желанието да създадеш ред в хаоса.

Емоционалност, съчетана с дисциплина, е най-рядкото нещо при творците.

Вижте още: Децата не се раждат нито лоши, нито добри – АСТРИД ЛИНДГРЕН