Ти не си твоята възраст.

Нито размера на дрехите, които носиш.

Ти не си теглото си,

или цвета на косата си.

Ти не си твоето име

или трапчинките в бузите ти.

Ти си всички книги, които си прочел.

И всички думи, които си изрекъл.

Ти си дрезгавия си сутрешен глас.

И усмивките, които се опитваш да скриеш.

Ти си сладостта в смеха си.

И всяка сълза, която си изплакал.

Ти си песните, които пееш толкова силно, когато знаеш, че си съвсем сам.

Ти си също местата, по които си бил.

И онова от тях, което наричаш дом.

Ти си нещата, в които вярваш.

И хората, които обичаш.

Ти си снимките в спалнята си.

И бъдещето, за което си мечтаеш.

Направен си от толкова много красота.

Но изглежда си забравил всичко това,

когато си решил, че си бил определен,

от всички неща, които не си.

илюстрации: ©Elena Vizerskaya

Вижте още: Декларация на самоуважението – ВИРДЖИНИЯ СЕТАЙЪР