Навярно едно от най-тъжните неща в живота е да чуеш някой да казва: 

Ако можех да говоря, да бягам, да скачам, да пея, да танцувам, да мисля, да бъда съсредоточен и т.н. като него или нея…

И гласът постепенно заглъхва. Посланието е:

Само ако притежавах умения като еди-кой си, бих постигнал всичко.

Истината, приятелю е, че не би направил каквото и да е с чуждите умения, ако не използваш уменията, които вече притежаваш. Заблуждаваш се и не си искрен дори със себе си. Ако не внимаваш, ще се превърнеш в един от „затворниците на надеждата“, които срещаме навсякъде.

Те са хора, които се надяват някой ден, както си вървят по улицата, да се спънат в кутия или чанта и в нея да намерят късмета си. Мечтаят за големия удар, който да им донесе слава и богатство. Можете да ги видите и на морския бряг, изпълнени с надежда, че техният кораб е на път, макар дълбоко в себе си да знаят, че той никога не е напускал пристанището.

Да, това са затворниците на надеждата, каквито са и онези, които неизменно мечтаят или копнеят за нечии чужди умения или таланти. 

Истината е, че вие вече притежавате нужните за успеха умения. Животът неведнъж е показвал, че ако пожелаете да употребите онова, което притежавате, ще ви бъде дадено повече, което да използвате. Животът ви учи също, че ако не го използвате, ще го изгубите.

Богатите безделници, които неизбежно олицетворяват тази категория с пътуванията си в чужбина и „сладкия живот“, наситен със забавления, определено не са „хубави хора“. От моя гледна точка наистина „хубавия човек“ можем да видим навсякъде около нас и той често страда от какво ли не – от детски паралич до пълна слепота. Тези хора отказват да приемат синдрома на губещия и с това се превръщат в успели, щастливи и добре приспособени личности. Представители са на всяка раса, вероизповедание и цвят. Учили са – някои са завършили трети клас, други са защитили докторска дисертация. Виждал съм хора, понякога успели „заради“, друг път – „въпреки“, а неведнъж независимо от пречки, които трудно можем да си представим. 

Техните истории са най-прекрасните, които можем да чуем. Без изключение, тези хора вярват, че „човек е създаден да реализира, устроен е да успява и е дарен със зърното на величието“. Възприемете ли това убеждение, ще откриете, че е излишно да вините когото и да било за който и да е проблем.

Накратко, ще поемете по своя път, понеже ще откриете, че винаги в собствения си ръкав можете да намерите добронамерена и веща ръка, готова да помогне. В моята работа често срещам хора, които не успяват, но рядко такива, които не могат да успеят. Всъщност искам да ви внуша, че от този момент нататък ситуацията, в която се намирате, и вашето бъдеще са във вещи ръце – вашите собствени ръце!

Из „Ще се срещнем на върха“

Вижте още: Правя това, което ми се струва по-вярно – ДЖОН КЕХОУ