Аз съм главният герой на живота си.

Внимание: главен герой, а не единствен.

Ако бях единствен, филмът ми щеше да е прекалено скучен.

Аз съм главният герой, режисьорът, човекът, от когото в крайна сметка зависи всичко, свързано с мен, но все още не съм самодостатъчен и затова не мога да си изградя независим живот.

Аз съм диригентът на този оркестър, макар да не мога да свиря на всички инструменти. Но неумението ми съвсем не означава, че трябва да се откажа от диригентската палка.

Възможно е понякога да потърся нечия помощ. Възможно е да търся помощ винаги, когато ми се наложи да отворя определени врати; но докато аз съм този, който държи ключа, без значение дали вратата е затворена, или отворена, никога няма да съм затворник.

Неминуемото последствие от това да зная кой съм и да не завися от никого е, че поемам отговорността и грижата за себе си и завинаги съм господар на своя живот.

Вярвам, че самозависимостта е синоним на психическо здраве и може да бъде определена по следния начин:

Знам, че за някои неща не съм си достатъчен, защото виждам какво ми липсва и от какво се нуждая, но човекът, който е отговорен за тези липси и потребности, винаги съм аз.

Самозависимостта означава да разбера, че не съм нито самодостатъчен, нито всемогъщ, че осъзнавам своята уязвимост и че невинаги постигам онова, което искам; но винаги отговарям за себе си.

С цялото си сърце залагам на нас.

Но ако ме принудиш да избирам

между теб и мен,

ще избера… себе си.

из „Трите въпроса: Кой съм? Накъде отивам? С кого?“

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията – ХОРХЕ БУКАЙ

Оплакването е една от любимите стратегии на егото, за да подсили себе си

Ако нещо звучи прекалено добре, за да е истина, най-вероятно не е истина – ЛАРИ УИНГЕТ