След множество изследвания относно ревността в любовните взаимоотношения, терапевтът Естер Перел е стигнала до извода: 

Живеем в културни условия, които не толерират ревността. По-голямата част от хората са неспособни да говорят за тази емоция, защото имат усещането, че това е тема табу. Това е жалко, защото въпреки че в своите крайни форми може да бъде опасна, тя е универсална човешка емоция, една от многото, които са част от многопластовото преживяване на любовта. Нещо повече, тя може да бъде катализатор за подобряване на връзките. Ако можехме просто да се научим да се вслушваме в нея, бихме могли да подобрим нашия романтичен и сексуален живот – и да си спестим малко порцелан.

Ревността е болезнена емоция и повечето от нас мразят да признават, че някога са я изпитвали.

Да бъдеш романтично ревнив е да признаеш, че партньорът ти може да почувства привличане към някой друг, че може да последва това чувство и че може да бъдеш безсилен да го спреш.

Това осъзнаване може да предизвика коктейл от емоции, толкова силни и вредни – ярост, несигурност, неудобство – че много хора предпочитат да отрекат съществуването й.

Целта на ревността

Ревността обикновено се определя като емоционална реакция към заплаха за връзката, свързана с истински или въображаем романтичен съперник.

Тя се различава от завистта, тъй като винаги включва трета страна. Завистта е да искаме това, което имаш ти. Ревността е:

Имам нещо, което мисля, че ти искаш.

Една от причините, поради която е болезнено да признаем, че чувстваме ревност, може да покаже липса на равновесие в отношенията.

В даден момент, а може би и по време на цялата връзка, единият от партньорите е с по-висока стойност, например, смята се, че той е по-привлекателният физически, че е по-общителен, по-успешен.

Вследствие на това възниква и страхът, че може да ви напусне. Така че хората умишлено се опитват да потискат изражението на ревността.

В своята най-крайна форма ревността може да бъде изключително вредна – тя е водещият двигател на убийствата на романтични партньори, особено на съпруги, приятелки и бивши любими.

Също така може да принуди хората да се опитват да контролират партньорите си по нездравословни начини – непрекъснато да наблюдават местонахождението им, да ги разделят от приятели и семейство или да се опитват да подкопаят самоуважението им и да ги убедят, че никой друг няма да ги има.

Ревността обаче има и цел: Еволюционните психолози я виждат като механизъм, който помага на хората да предотвратят бракониерството. Професорът по психология Едуард Лимей казва:

Когато се появи заплаха и хората станат ревниви, тази ревност ги мотивира да се ангажират с поведения, които да попречат на партньора им да отиде някъде другаде.

Такива действия, като да прегърнете любимия по време на парти или да се сприятелите с очарователната му колежка, се наричат поведение за задържане на партньора.

В скорошно проучване участниците трябвало ежедневно да попълват дневник, в който да съобщават дали са били изкушени от друг човек, дали смятат, че техният партньор е бил изкушен и дали се чувстват ангажирани във връзката си.

Изследователите са установили, че участниците в проучването съвсем точно разкриват изкушенията на партньорите.

Не е изненадващ и другият извод от изследването, а именно че хората са по-склонни да използват действия за задържане на партньора, когато забележат нещо „съмнително” в поведението му.

Но също така участниците в изследването съобщават за по-голяма степен на ангажираност към взаимоотношенията, след като единият от партньорите предприема действия за задържане на партньора.

Според психолозите малко ревност може да бъде от полза за една връзка.

Твърде много обаче може да има лоши последици.

В някои отношения ревността е положително нещо.

Ако във връзката ви няма дори капчица ревност, това определено е тревожен сигнал.

Може да е досадно някой да поглежда в телефона ви или пък да се опитва да разбере нещо повече за новия ви колега, но също така може да бъде успокояващо и дори малко вълнуващо да знаете, че той се притеснява…

Сигнал за събуждане

Проучването включва най-вече млади двойки в нови взаимоотношения – ситуации, при които e най-вероятно да се появи ревност, тъй като в този етап партньорите са особено чувствителни към ангажираността на другия.

В дългосрочните отношения ревността е по-скоро затихваща, точно затова, когато се появи, би било разумно двойката да я приеме като сигнал за събуждане на може би заспалите отношения, да приеме ревността не като пожар, а като опасност от такъв.

„Това може да е знак, че нещо във връзката не е съвсем правилно“, казва терапевтът Мишел Шейнкман. По думите й двойката може да е заедно от много години, когато внезапно се случи нещо, което се нуждае от внимание.

Според терапевта дългогодишните връзки често влизат в период на полусън, когато дори сексът е рутина, а понякога дори напълно липсва. И тогава изведнъж: Бум!

Готин фитнес инструктор все по-често заговаря съпругата, а сладка самотна майка в училище все по-широко се усмихва на съпруга…

И тогава партньорите са поразени от просветлението:

Ооо, другите смятат любимия ми за готин, но и аз го смятам за готин! По-добре да започна да го показвам…

Много е интересно колко хора не обръщат внимание на партньора си, докато не се появи някой друг.

Ако ревността е здравословна или дори полезна, защо причинява поразии в толкова много взаимоотношения?

Проблемът всъщност не е усещането, а как действаме с него.

И въпреки че според изследването няма разлика в „задържащите” постъпки, все пак не всички постъпки, продиктувани от ревността са еднакви, защото е едно да използваш това усещане като искрицата, която отново да запали огъня, а съвсем друго са преследването, прекомерното раздразнение, манипулацията и контрола.

Естер Перел споделя:

Дългогодишната ми практика като семеен терапевт показва, че повечето хора всъщност се гордеят, че са над тази слаба емоция. Клиентите ми настояват, че са ядосани, раздразнени, травматизирани – всичко друго, но не и че ревнуват. Случвало ми се е често да казвам:

„Слушах ви внимателно, но струва ми се има нещо, което не ми казвате: че ревнувате”. Ако ми кажат, че ревнуват, тогава всъщност мога да видя жена или мъж, на които им липсва партньорът им. И ето вече сме в правилната история.

Укротяване на звяра

Когато един партньор изпитва ревност, той може да започне цикъл на обвинение и защита.

Необходимо е разчупване, необходимо е двамата партньори да отхвърлят вината и срама и да преминат от отбранително поведение към уязвимост.

Започнете да приемате ревността си, а в същото време разпознайте правилните емоции, които стоят зад нея, а именно – любовта ви към партньора, страхът да не го загубите.

Този подход е много по-продуктивен, отколкото отправянето на обвинения или забрани към любимия всеки път, когато срещне приятел от детството от другия пол.

Да кажеш: „Аз съм толкова ревнив” е много различно от „Ти си задник“.

Усещането е същото, но когато можеш да говориш от позицията на уязвимия, имаш много по-добри шансове да се справиш с ревността.

Важно е също двойките да преценят какво липсва в отношенията им, какво би довело до евентуално поглеждане встрани, към други алтернативи.

Терапевтът Естер Перел съветва клиентите си да напишат бележка до партньора си, обяснявайки, че се чувстват пренебрегнати или самотни, но също и че те самите са допуснали някакъв пропуск в отношенията.

Тогава ще бъдете в състояние да казвате: „Аз ревнувам, защото виждам колко много те харесват други хора” или „Виждам колко много се стараеш да впечатлиш другите и ми се иска да полагаш същите усилия и с мен”…

Редактор: Ина Фенерова / psychology.framar.bg
Източник: psychologytoday.com

Вижте още: Ревността, освен сериозно душевно заболяване, е и сексуална перверзия – ДЖОН БЕЙНС

УБИЙЦИТЕ НА ЛЮБОВТА

Ревнивците прощават най-лесно – ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ