.

Реймънд Чандлър е американски писател, оказал голямо влияние върху развитието на криминалната литература по света.

След като губи и съпругата, и работата си заради злоупотреби с алкохол, Чандлър намира спасение в думите – превръща се в един от класиците на криминалните романи, благодарение на великолепното си умение да съчетава хумор и мистерия.

Подобно на други именити писатели в жанра (като сър Артър Конан Дойл или Агата Кристи) Чандлър също създава персонаж, който е главно действащо лице на почти всичките му произведения – детективът Филип Марлоу.

Чандлър не прибързва и развива спокойно простичките теми на своите истории, дава свобода и живот на своите герои, позволява им да грешат колкото си щат, за да могат да получат прошката на читателя и за най-страшните си деяния, след като е проследен техният генезис.

Поне три от романите на Чандлър са считани за шедьоври: „Сбогом, моя красавице“, „По-малката сестра“ и „Дългото сбогуване“.

Той е признат от много писатели, като Стивън Кинг например, за един от майсторите на творческото писане.

Постъпките винаги са по-важни от думите. Някой може да ви крещи два часа… и да ви помогне. Друг може да ви се усмихва две години… и да ви предаде.

Телевизията е нещо съвършено. Натискаш копчето, излягаш се на канапето и изпразваш ума си от всякакви мисли. Започваш да гледаш мехурчетата на първичната кал. Не е нужно да се концентрираш. Не се налага и да реагираш. Нито пък да помниш. Умът ти не ти липсва, защото не ти е нужен. Сърцето, черният дроб и белите дробове продължават да функционират нормално. Намираш се в състояние на покой, нещо като дълбока нирвана. И ако в този момент в стаята ти влезе някой досадник и ти каже, че приличаш на муха, залепена за празна консервена кутия, не му обръщай внимание. Той вероятно няма пари да си купи телевизор.

Способността е това, което можеш да направиш. Мотивацията определя какво ще направиш. Нагласата определя колко добре ще го направиш.

Мъжът трябва да се напива поне 2 пъти годишно, просто заради принципа.

Не пия редовно. Аз съм от онези, които отиват да обърнат една бира в бара и после се събуждат в Сингапур с дълга брада.

Алкохолът е като любовта. Първата целувка е магия, втората е близост, третата е рутина. След това просто събличаш момичето голо.

Няма лошо уиски. Просто някои са по-добри от други.

Човек, който пие понякога, е същият, какъвто е, когато е трезвен. Алкохоликът, истинският алкохолик, е различен. Не можеш да предвидиш нищо в поведението му, освен че ще се превърне в някой, който не си срещал досега.

Родителите ме предупредиха за дрогата, продавана по улиците, но никога за онази, която се криеше в дълбоките и кафяви очи…

Всъщност парите създават нови проблеми. И забравяш колко непреодолими са ти се стрували старите проблеми.

Лулата ти придава замислен вид, дори когато изобщо не мислиш.

Кимнах. Лъжата с кимане все пак си е лъжа, но е по-лесна.

Без магия няма изкуство. Без изкуство няма идеализъм. Без идеализъм няма достойнство. Без достойнство има само продукция.

Моментът, в който човек започне да говори за техника е доказателството, че са му свършили идеите.

Трябва да се издигне паметник на изобретателя на неоновите реклами… Защото човекът е съумял от нищо нещо да направи.

Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида.

Можеш цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното.

Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие.

Киното е единственият бизнес в света, в който можете да вършите колкото си искате грешки и пак да печелите пари.

Директор – човек като всички останали, който обаче не знае за това.

Колкото повече знам, толкова по-малко поразии ще направя.

Със сигурност адмирирам хората, които правят разни неща.

Улиците на всички градове по света са покрити с изоставени жени.

Жените лъжат за какво ли не… просто да не загубят навика.

Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни освен може би изрусените до бяло, които са толкова блондинки, колкото и населението на Централна Африка.

От 30 метра тя изглеждаше, като нещо с много класа… от 1 метър изглеждаше, като нещо създадено да се гледа от 30 метра…

В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща.

Знам едно нещо: в момента, в който ти кажат, че не ти трябва пистолет, по-добре си вземи такъв, който работи.

Да кажеш сбогом означава част от теб да умре.

Мъртвите хора са по-тежки от разбитите сърца.

Повечето хора минават през живота, опитвайки се да запазят достойнството, което никога не са имали.