Пробивът на Монсерат Кабайе на международната сцена е през 1965, когато ѝ се налага да замества поради временно неразположената Мерилин Хорн. Тогава в Карнеги Хол, Ню Йорк пее в полусценичен вариант на операта „Лукреция Борджия“ от Доницети. Осъзнавайки, че трябва да научи ролята си за по-малко от месец и че това ще бъде първата ѝ възможност да покаже своето бел канто, тя дава всичко от себе си на концерта. Изпълнението ѝ става сензация за света на операта. Ден след това вестник „Ню Йорк таймс“ пише: „Калас + Тебалди = Кабайе“.
Монсерат Кабайе има две деца от испанския тенор Барнабе Марти, за когото се омъжва през 1964 г.
Не съм сега и никога не съм била „дива“… Аз съм само Монсерат!“.
Гласът на сопраното малко наподобява плача на майката. Ето защо привлича всички човешки същества.
Не съм човек, който може да седи и да не прави нищо. Става ми много скучно.
Аз съм щастлива, че съдбата ми позволи да направя кариера. Но на първо място съм горда, че създадох прекрасно семейство, и имам две прекрасни деца. В къщата на родителите ми, гледайки отношенията на мама и татко осъзнах, че е важно никой човек да не е доминиран. И по същия начин, аз и съпругът ми се опитваме да отглеждаме децата си. Всяко дете има своя собствена човешка личност, със свой собствен характер, които трябва да бъдат уважавани. И аз съм горда да кажа, че нашето семейство е хармонично. Винаги се опитвам да уверя хората, че децата ми не страдат, защото майка им е знаменитост. В крайна сметка музиката – това е просто само моя работа. Освен музика имам, разбира се, други интереси и отговорности. И те са преди всичко – моето семейство. Когато дойде моментът в който няма повече да пея, не искам да ме съжаляват. Аз все още ще бъда щастлива. Самият живот е красив, а най-важното е да не се проваля заради собствените ни грешки.
Обожавам да пея с дъщеря си. На публиката й харесва, защото двойката майка-дъщеря е любопитна.
Ако не мога да пея, се чувствам все едно вече не съществувам. Наистина. Имам предвид, че е все едно, че физически не присъствам.
Получавала съм много награди, но най-много се гордея с онези за музиката на моята страна.
В момента, в който ми кажете „Моля те, дай ми причина да направя това…“, вие ставате невъзможни и темпераментни.
Вие сте родени със звук и всеки човек е. И този звук трябва да бъде развит. Не говоря за вокалната техника, не говоря за това как да пеете… Говоря как да се продуцира този звук.
Драма е като пея, драма е и да не пея. Какво да правя?
Винаги съм правила импресариата си много богати в рамките на кариерата си и никога досега, доколкото съм наясно, не съм причинявала на никого от тях сърдечен удар.
Когато един изпълнител наистина почувства и изживее това, за което е музиката, думите му (в текста) автоматично ще зазвучат вярно.
От най-ранна възраст съм искала да рисувам. В началото с акварел, а след това – с молив или по-скоро – парче въглища. След време, когато се почувствах уверена дори се осмелих да рисувам с маслени бои. Това, разбира се, е наивно рисуване, но аз направих няколко портрета. Също така и натюрморти, които са доста добри. За съжаление имам прекалено малко време за тази страст. Въпреки това, когато пътувам за дълго време, вземам със себе си албуми с хартия и рисувам това, което виждам от прозореца на хотелската си стая. Това е хобито, което ми доставя много голямо удоволствие.
редактор: Виктор Иванов
Вижте още: ПРАВОЛИНЕЙНИТЕ ХОРА МЕ УМОРЯВАТ ДО СМЪРТ – ФРЕДИ МЕРКЮРИ
НЕ МОЖЕТЕ ДА СБЪРКАТЕ ГЛАСА МИ С НИКОЙ ДРУГ – ЛУЧАНО ПАВАРОТИ
ЗНАЯ СИ ЦЕНАТА, НО СЪЩО СИ ЗНАМ И НЕДОСТАТЪЦИТЕ – ШАРЛ АЗНАВУР