.

Зигмунт Бауман е роден през 1925 г. в Познан в еврейско семейство, което оцелява от Холокоста само чрез навременната си емиграция в Съветския съюз през 1939 г.

Бауман е не само учен, но и човек, преживял на собствен гръб превратностите на времето.

С кончината му през 2017 г. заглъхна един от най-критичните към съвременното индивидуалистично и безпощадно общество гласове.

То беше наречено от Бауман „течна модерност”, защото в нея вече нищо не е солидно и стабилно.

Трябва да се каже, че нацистите не бяха лицемерни, те не лъжеха – който беше нацист, всъщност знаеше, какво прави там; при комунистите това беше малко по-различно. Те имаха много хубави думи, имаха много хубави лозунги като „свобода, равенство и братство”. Но на практика след това нещата изглеждаха съвсем различно.

Толерантността означава да проявяваш разбиране, да проявяваш взаимно разбиране за другия. Ако човек иска да влезе в диалог, трябва да приеме мнението на хората и разнообразието на хората.

Зигмунд Фройд е написал, че съществуват два изключително важни фактора, които са жизнено необходими за една цивилизация: единият е сигурността, а другият – свободата. А свободата без сигурност завършва в хаос. Така стоят нещата, че много хора, които имат потребност от свобода, са нещастни, ако са отдали твърде много свобода, за да получат посредством това повече сигурност. Неолибералната революция направи това много видимо. В крайна сметка махалото между индивидуалната свобода и сигурността е махало, което никога не може да се наклони перфектно, никога няма да има съвършено равновесие между двете ценности. Понякога има твърде малко свобода, понякога – твърде малко сигурност.

Индивидуалната свобода винаги е проблематична. Когато сме по пътя с айфона си, когато използваме кредитни карти, когато пишем нещо в Туитър, всичко, което правим, се регистрира, всичко се записва, отбелязва. Самите ние забравяме някои неща, но един сървър не забравя абсолютно нищо.

Глобализацията е нашата реалност, от която няма връщане, ще го повтарям толкова дълго докато не достигне до съзнанието, че нашата взаимозависимост вече е глобална и оттук следва нашата отговорност.

Да си морална личност изисква много сила и жилавост, за да устоиш на натиска и съблазънта да се измъкваш от споделените отговорности. Моралната отговорност е безусловна и по-принцип безкрайна – по това може да бъде разпозната моралната личност, че тя никога не е удовлетворена от своето нравствено поведение, а е разяждана от подозрението, че то не е достатъчно нравствено.

Финансовата криза всъщност разкрива наличието на духовна. Ние, съвременните хора, трябва да променим начина, по който удовлетворяваме потребностите си, нашия начин да бъдем щастливи. Ние трябва да се научим да бъдем щастливи, без да пазаруваме.

По-възрастните от нас си спомнят, че Коледа е бил духовен празник, но всички вече сме убедени, че той е празник на консуматорството. Ние сме станали много конкурентоспособни и сме длъжни да бъдем такива. Носим винаги мобилните си телефони и винаги сме достъпни за колегите или шефовете. Но освен че се продаваме на пазара на труда, ние сме и любящи бащи, съпрузи, приятели. Чувстваме морална болка, когато вечер сме се събрали с децата и искаме да помогнем на дъщеря си да си напише домашното или да ни разкаже какво се е случило в училище, но ни се обажда шефът и казва, че тази вечер трябва да подготвим някакъв много важен доклад. Изоставяме дъщеря си и започваме да правим доклада. Нямаме друг избор, защото ситуацията е много конкурентна и при следващите съкращения на персонал ние ще се окажем излишните. И именно тук, в това затруднено положение, ни идват на помощ пазарите: не можем да отделим време на децата си, но можем да им купим красиви подаръци. И колкото повече подаръци трябва да купуваме, защото се чувстваме виновни пред нашите близки, толкова повече трябва да работим. Разгръща се порочен кръг и именно в това е духовната криза.

Старата свещена граница между работното време и личното време изчезна. Вече сме непрекъснато на линия, винаги на работното си място.

Всичко е по-лесно във виртуалния живот, но загубихме изкуството на социалните отношения и на приятелството.

Няма как приятелски кръгове или съседски общности да те приемат ей така, но да станеш член на група във Фейсбук е много лесно. Можеш да се сдобиеш с над 500 контакта без да мърдаш от къщи, натискаш един бутон – и готово.

Забравихме любовта, приятелството, чувствата, добре свършената работа. Консумират се и се купуват само морални успокоителни, които да тушират етичните ти скрупули.

Аз съм наказан да имам безсрамно дълъг живот, т.е. имах 70 години време да изследвам обществата. Не само тези, които познавах, в които бях живял, но също така разглеждах тези проблеми с историци и антрополози. И стигнах до заключението, че съвършеното общество не съществува. Разбира се, хората винаги се опитват, опитват се естествено, да направят обществото по-съвършено, да намерят това равновесие между сигурност и свобода. Но не съществува перфектно решение.

На 19-годишна възраст, тогава вярвах в доброто общество, тогава вярвах, че има правилен обществен ред и мислех, че единственият проблем е, че той само трябва да се прокара. Междувременно, разбира се, вече не вярвам, че съществува правилен обществен ред или доброто общество. И затова казвам: „Истинският обществен ред е този, който не счита себе си за достатъчно добър”.

Каквито и морални преценки да бъдат правени, хората, обсебени от задачата да преживеят, имат предразположението по-скоро да отрицават, а не да бъдат позитивно настроени.

Неравенствата винаги са съществували, но вече от векове се разпростира вярването, че образованието е способно да възстанови равенството на възможностите. Днес 51% от завършилите университети младежи са безработни, а при онези, които имат работа, тя е значително под квалификацията им. Големите промени в историята никога не идват от най-бедните, а от фрустрираните хора с големи очаквания, които така и не се осъществяват.

Реалността е толкова тънка, колкото и хартията, на която е напечатана.