Една от гранд дамите в киното Елизабет Тейлър (27.02.1932 – 23.03.2011) за първи път се снима във филм, когато е едва 9-годишна.

През 1963 г. става първата актриса, която минава границата за хонорар от един милион долара за ролята си в „Клеопатра“, където на снимачната площадка среща и бъдещия си съпруг Ричард Бъртън.

Тейлър е получавала два пъти „Оскар“ за най-добра женска роля и се нарежда на 7-мо място сред 100-те най-добри актриси за всички времена в класацията на Американския филмов институт.

Знам, че съм красива, макар краката ми да са леко късички, стъпалата големички, а бедрата широчки. Освен това, имам няколко брадички, и изобщо съм доста пълна. Може да си дебел и все пак да притежаваш сексапил. Всичко зависи от това, каква се чувстваш.

Знам, че съм разглезена, но ми се струва, че хората са прекалено сурови към мен. Аз съм само най-обикновено момиче, със своите достойнства и недостатъци, но тъй като съм и кино звезда, не съм имала възможността да се развивам, като всички нормални хора. От четиринадесетгодишна нося дълбоко изрязани рокли, и от тогава околните очакват, че аз ще се държа по съответния начин. Всичките ми беди започват от това, че имам тяло на жена и емоции на дете…

С времето започваш да съжаляваш за всички извършени от теб грехове, и за някои, които още не си извършила.

Одобрявам далеч не всички постъпки, които съм направила, каква съм била и каква съм сега. Но съм такава, каквато съм. Бог е свидетел, аз съм си аз.

Когато хората кажат за мен -„Тя си има всичко“. Аз имам един отговор: „Никога не съм имала утрешния ден.“

Просто го правиш. Насилваш се да се изправиш. Караш единия си крак да стъпи пред другия, и по дяволите, не оставяш проблемите да те победят. Бориш се. Плачеш. Проклинаш. След това се захващаш да живееш. Така съм го правила винаги. Няма друг начин.

Сипи си едно питие, сложи си червило и се стегни!

Бог знае, че никога в живота си не съм търсила лесни пътища. Винаги съм разбирала, че трябва да се сблъскаме с всичко, което животът ни е приготвил, с пълна сила. Мисля, че хората се формират като скалите в природни условия, благодарение на опита, сърдечните загуби, съжаление за грешки, за вина, за срам…

Чувствам, че съм приключенска личност. Има толкова много врати, които трябва да бъдат отворени, и аз не се страхувам да погледна зад тях.

Толкова много има за правене, толкова малко е направено, а какви неща само би могъл да бъдеш.

Винаги съм признавала, че във всичко, което правя съм водена от своите емоции.

Родителите ми са ме възпитали в уважение към брака, затова се омъжвах… А хората ме наричаха блудница! Спала съм само с мъже, за които съм била омъжена. Колко жени могат да се похвалят със същото?

Майка ми каза, че когато съм се родила не съм отворила очите си в продължение на осем дни. Първото нещо, което съм видяла след това обаче, е бил годежен пръстен. Явно оттогава съм пристрастена.

Какво очаквате да правя? Да спя сама?

Жената в повечето случаи нарича един мъж негодник до момента, в който му намери достоен заместник.

Вкусът се формира постепенно. Преди двадесет години ми се е случвало да се женя за мъже, които днес дори не бих поканила на обяд вкъщи.

Едни от най-добрите ми партньори на екрана са били кучета и коне.

Мисля, че когато достигнат определена възраст, мъжете започват да се страхуват да пораснат. Изглежда, че колкото повече остаряват, толкова по-млади стават новите им съпруги.

Странно е как годините ни учат на търпение – колкото по-малко време ни остава, толкова по-голямо става нашето търпение.

Човек разбира кои са истинските му приятели, когато е замесен в скандал.

Проблемът с хората, които нямат никакви пороци е, че можеш да си напълно сигурен, че те имат някои доста досадни добродетели.

Всичко ме изнервя, с изключение на правенето на филми.

Аз съм актриса по инстинкт – никога не съм учила актьорско майсторство… Разбрах, че единственото, което ми е нужно, е да оставам насаме със себе си и да се вслушвам в емоциите си.

Ако някой е достатъчно глупав, за да ми предложи един милион долара, за да направя един филм, то аз със сигурност не съм достатъчно глупава, за да откажа.

Успехът е най-добрият дезодорант. Той премахва всички предишни миризми.

Обичам внуците си, защото не се налага да ги възпитавам и да им правя забележки. Това е работа на родителите им. Моите деца възпитават техните деца много добре, значи съм била добра майка.

През целия живот ми върви. Получих като подарък всичко: красота, слава, богатство, почести, любов. Но за щастието си аз се разплащам с катастрофи. Ужасни болести, разрушителни навици.

Възходите и паденията, проблемите и стресът, заедно с цялото щастие, са ми дали оптимизъм и надежда, защото аз съм живото доказателство за оцеляване.