Назип Хамитов е украински философ, психоаналитик и писател, автор на множество книги и научни статии. Основател и президент е на Асоциацията на философското изкуство и един от най-известните рускоезични академични философи в наши дни.

Почти винаги възприемаме самотата като трагедия. И бягаме от върха й надолу, без да притежаваме силата да понесем общуването със собственото Аз.

Но бягството от самотата е бягство от нас самите. Понеже само в самотата можем да разберем своето съществуване като нещо необходимо ни близко и заслужаващо внимание и общуване.

Едва като прекрачи прага на самотата, човек става личност, която може да предизвика интерес в света.

Само така жената придобива достойнсвото на жена, а мъжът – достойнството на мъж.

Понеже самотата е ос, която пронизва нашия живот.

Около нея обикаля детството, младостта, зрелостта и старостта. Всъщност, човешкият живот е непрекъснато разрушаване на самотата и потъване в нея…

Самотата е прозрение. В безжалостната й светлина замира всекидневното и изпъква най-главното от живота. Самотата спира времето и ни разголва.

Бягството от самотата е бягство в самота – същата самота сред тълпата, на работното място, заедно с жена и деца.

Бягството от самотата е доближаване до космическата самота на старостта.

Как да избегнем тази самота? Отговорът на този въпрос следва единствено след появата на нов още по-дълбок въпрос: В какво е смисълът на самотата?

Отговорът може да даде само философията на самотата.

Постигането на самота винаги ни изправя пред бездна.

В самотата се срещаме с Бог или с дявола, намираме се или падаме надолу.

Ето защо темата за самотата, както и темата за смъртта, е забранена за нашето съзнание.

из „Самотата на мъжа и на жената“

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Когато ти е самота – ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ

От уединението можеш да се спасиш – от самотата никога – МАРЛЕНЕ ДИТРИХ

Тежестта на самотата е силен подтик за влизане в измамна връзка – ДЖОН БЕЙНС