Световноизвестният режисьор Бернардо Бертолучи почина на 77-годишна възраст след дълга битка с онкологично заболяване.

Създател на филми като „Последно танго в Париж“, „Последният император“, „Мечтателите“, „Открадната красота“ и др., Бертолучи е смятан за един от най-значимите творци на своето поколение, като разглежда проблемите на властта, сексуалността и политиката през личните истории на героите си. Роден на 16 март 1941 г. в семейството на поета Атилио Бертолучи, той започва работа в киното като асистент на Пиер Паоло Пазолини в първия му филм „Безделник“.

В продължение на 40 години Бертолучи не пропуска да издигне глас, за да коментира събития и факти от света на киното със своята ясна мисъл, гражданско чувство и етичност – текстове, на пръв поглед фрагментарни, но всъщност напълно адекватни на актуалността на събитията. Неслучайно Бертолучи завършва литература и философия и заминава в Рим, където пристига от родната си Парма. На 22 заснема първия си филм – „Сухата кумица“. Притежава „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, БАФТА, две Европейски филмови награди, два „Златни глобуса“, два „Оскара“.

Киното се намира в робска зависимост от реалността.

Камерата не е автомат, и не следва да се използва в това качество.

На снимачната площадка аз не задавам въпроси за стила – някои от тях ми идват на ум единствено след завършване на снимките.

Всеки мой филм е история на любовта с актьорите.

Няма любов, има доказателство за любов.

След успех в мен често настъпва период на душевна агония.

Киното е пречистване.

Днес трябва да умеете да предадете емоции без елемента на провокация.

Снимам филми само за това, което преживявам в настоящия момент, стараейки се да не се увличам много по философията.

Стремя се да се идентифицирам с всички герои.

Винаги е по-трудно е да забравиш, отколкото да запомниш.

Всеки филм трябва да бъде трилър, даже ако в него има само скромна любовна история.

Хората отиват на кино, за да споделят една и съща мечта.

Last Tango in Paris

Tragedy of a Ridiculous Man

Stealing Beauty

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Мразя завършеците. Просто ме отвращават – САМ ШЕПЪРД

Колкото и огромна да е тъмнината, ние трябва да запалим наша собствена светлина – СТЕНЛИ КУБРИК

Не е страшно, когато те ненавиждат, страшно е когато има за какво – НИКИТА МИХАЛКОВ