.

Никълъс Ким Копола е роден на 7 януари 1964 г. в Калифорния. Син на професора по сравнителна литература Оугъст Копола /брат на режисьора Франсис Форд Копола/ и танцьорката-хореограф Джой Вогелсенг. Внук на композитора на филмова музика Кармине Копола /„Кръстникът“, „Апокалипсис сега“/.

Още в началото на своята кариера Никълъс сменя фамилното си име, за да си извоюва своя собствена репутация и брилянтно се справя с класически и нестандартни роли от края на 80-те.

Запазената му марка в метода на актьорската игра е изпробването на предела на човешките възможности – като търсеното предизвикателство към уличен търговец с количка, която бута, за да изпита максимално чувството на гняв за ролята си на гангстер в „Котън Клуб“ /1984/.

Обича да импровизира, с което вбесява останалия актьорски състав. Дейвид Линч го определя като „джаз музиканта в актьорството“.

Никълъс Кейдж и неговата братовчедка София Копола са трето поколение носители на „Оскар“ от фамилия Копола.

Той самият открива актьорския талант в китариста Джони Деп и смело го предава в ръцете на продуцентите, което е голямото начало за даровития странник

Богата с ексценстрични предизвикателни роли филмография и не по-малко странен и пъстър личен живот.

Много връзки, няколко годежи и три официални брака с Патриша Аркет, Лиса-Мари Пресли и сервитьорката Алис Ким.

Бих искал, като стана на 70 години, да мога да се обърна назад и да кажа, че съм правил всякакви персонажи. Не искам да съм ограничен.

В един момент разбрах, че с годините интересите и приоритетите ми неизбежно се променят. Променят се дори професионалните предизвикателства, които сам отхвърлям. Имаше период, когато сериозно се стремях към актьорска игра с характерен стил – известно драматично преувеличаване. Преди това, когато например работех по героя си в „Диво сърце” на Дейвид Линч, прилагах системата на Станиславски. В книгата си „Работата на актьора”, освен всички останали неща, той казва, че имитацията е грешка, най-лошото, към което може да посегне един кино-актьор. Тогава безрезервно вярвах почти на всичко, което ни учи Станиславски. Нещо повече, тази книга ми помогна да стана истински артист.

Мен обаче винаги нещо ме тегли да наруша правилата. И четенето на Станиславски съвпадна с увлечението ми по теорията за синтеза на изкуствата, според която прийомите, които са ефективни в една област на изкуството, ще сработят и в друга. Тоест това, което можеш да направиш в живописта, е осъществимо и в актьорската игра. Тази идея ме завладя. 

Преминаването от Станиславски към Уорхол – това ме движеше в „Диво сърце”. Опитвах се да копирам Елвис.

Когато избирам ролите си, търся сценарий, в който мога да осъществя собствените си сюрреалистични стремежи.

Никога не съм се страхувал да рискувам и никога не съм играл по правилата. Убеден съм, че постъпвайки обратно и правейки това, което са искали от мен продуцентите и зрителите, щях да стана далеч по-голяма звезда, отколкото съм сега. Но това не ми беше интересно! Интересни ми бяха приключенията, филмовият процес, възможностите, рискът. Най-малко от всичко съм искал да бъда скучен и предсказуем. Стремях се да бъда пънк, бунтар в работата си.

Пабло Пикасо казва, че „изкуството е лъжа, която казва истината“. Какво ще стане, ако искате да кажете истината, без да лъжете?

Границата между актьорския метод и шизофренията е много тънка.

Смъквам стреса с караоке. Е, пеенето ми в крайна сметка винаги избива на нещо като пънк. Но аз обичам да викам.

А имаше време, когато да бъдеш кинозвезда, означаваше нещо особено, имаше някаква тайна. Сега, меко казано, не е така, особено в Америка. Опитват се да ти наложат да се регистрираш в Twitter, да си направиш страница във Facebook. Това обаче не е моето нещо! Бих искал да съм като Джеймс Дийн, като Марлон Брандо, бих искал да съм загадъчен. Ала сега това е все по-трудно и по-трудно. Не знам, навярно принадлежа към изчезващ вид, но няма да ме видите да се появя в интернет на всяка цена. Дори ако това означава се престана да бъда известен…

Не си падам много по модерните технологии. Не използвам смартфон. Имам стар мобилен телефон, който отдавна вече не е на мода и съм напълно окей с това.

Не си представям да седя край басейна с маргарита в ръка, просто това не съм аз. Не живея на яхта, не летя с частни самолети. Обичам да съм сред хората. Това ми носи усещане за свързаност със света около мен… Самата дума „знаменитост” ме кара да настръхна. Аз съм тотална анти-знаменитост.

Имам няколко кучета, но харесвам и влечугите, защото те сякаш ти казват „Остави не ме намира”, „Стига си ме гледал”, „Не ме пипай”… Понякога аз самият се чувствам точно така.

Не ми харесва перфектното. Просто хората сме такива – привлича ни конфликтът, драмата, начинът, по който един човек се променя. Никой не обича да гледа идеални герои.

Обичам да поемам рискове – както в кариерата, така и в личния си живот. Не се поддавам на страховете си. Това е най-добрата рецепта да живееш истински.

Колкото повече остарявам, толкова повече разбирам, че, за да си добър актьор, трябва да забравиш това, че си известен, че си успял. Всъщност, мисля, че това важи и за всяка друга професия.

Всичко, което правим, оставя отпечатък върху нечий живот.

Краят на света е в нашите ръце. И умове. Ние можем да се спасим. Или унищожим. И от нас зависи как ще подходим към тази отговорност.

Не можеш да правиш изборите в живота си, според това, което другите мислят за правилно. Трябва да се вслушваш в гласа на собствената си съвест.

Страстта за мен е много важна. Влагам страст във всяко нещо, което правя. Ако спреш да се наслаждаваш на нещата от живота, те очаква само едно – депресия. Мисля, че съм наследил това от баща си – той винаги се вълнуваше от нещо.

Плача много. Емоциите ми лесно излизат на повърхността. Но никога не пия успокояващи, дори и най-безобидни. Искам да изживявам всяко чувство, каквото и да е то, в пълния му спектър, защото това ми помага да съм по-добър актьор.

Един от плюсовете на това да остаряваш, е, че си поставяш някои граници. Не само какво не трябва да правиш, а и какво не ИСКАШ да правиш.

Едно от нещата, които ме успокояват, са високите скорости – тогава имам чувството, че светът около мен сякаш се забавя и това ми носи усещане за релакс.

Никога не съм правил нещо, в което не вярвам. Когато започвам нещо, го усещам в сърцето си. Понякога не съм сигурен какво ще стане накрая, но винаги се случва някаква магия и всичко се нарежда, както трябва. 15. Актьорите имаме възможност да използваме историите, които разказваме, за да лекуваме болката на хората. Това е огромна привилегия, но и огромна отговорност.

Ролите, които търся, са на герои, които едновременно те привличат и отблъскват, герои, които носят със себе си повече въпроси, отколкото отговори. Може би затова във всичките ми герои има доза лудост.

Най-голямото предизвикателство като актьор (и не само) е да спечелиш едно дете. Винаги съм смятал, че ако с ролята си успееш да накараш едно дете да се усмихне, ако му вдъхнеш надежда, ако го развълнуваш, значи си се справил по най-добрия начин… Някои казват, че е трудно да работиш с деца. Аз ще ви кажа – прекрасно е! Те все още носят някаква магия в себе си, все още притежават въображение, което не е притъпено от опита и превръщането им във възрастни. Децата са изключително важни! Те са нашето бъдеще, нали?

Най-много от всичко досега ме е променил бащинството. И ме променя по прекрасен и вълнуващ начин.

Знам какво искам да правя и го правя, но също така знам, че все още има много да уча. Все още се развивам. Все още съм изпълнен с неувереност в самия себе си.

Не приемам нито критиката, нито похвалите твърде на сериозно. Това е единственият начин да запазиш себе си, да останеш верен на себе си.

Сега съм в точката, където разбирам, че правя нещо добре, когато филмът предизвиква смесени критики, заради които не съм в бокса. Не ми харесва да го правя твърде лесно за хората и не искам да е лесно и за мен. Искам да опитам нещо необикновено. Чувствам се по-добре от лошите критики, защото така усещам, че съм ги засегнал на някакво ниво. Те може и да не разбират какво съм се опитал да направя, но по-важното е, че чувстват нещо…

Ти избираш с кого да създадеш семейство. Може да избереш професор или банкер, или борсов посредник. Но може да избереш и просто някой, който наистина се интересува от теб, който те обича и иска да е с теб. Някой, който подкрепя мечтите ти и ти помага да успееш. Впрочем, удивително е да си женен за човек, който не иска да си има нищо общо с Холивуд. Удивително и освобождаващо.

Много хора ще се изненадат, но аз съм скучен и нормален. Какво правя ли? Чета книги. Карам детето си до училище. Обядвам с жена си. Прибирам детето си от училище. Прибирам се вкъщи…

Внимавай да не изгубиш най-хубавото нещо в живота си, само защото не си сигурен.