.

ВСЕКИ ИМА НУЖДА ОТ ОБИЧ И ПОДКРЕПА!

Побъркахме се людете, това е ясно.

С лъжите и заблудите се храним бясно.

Всеки мисли се за прав. „Другите са прости!“

Болен ли си или здрав? Всички тук сме гости!

Умряла е от страх човешката душица.

И всеки ръси прах по чуждата главица.

„Ваксърите“ свирепеят и те сочат с пръст.

„Антиваксъри“ немеят и се кръстят с кръст.

„Преболедували“ се чудят от кои са?

Псуващи и псували лудост ги разтриса?

И няма днеска здрави, а психично болни.

„Овце, говеда, крави!“ Времена разколни.

Хората си блеем в залостена кошара.

Вече не копнеем, а духаме попара.

Фармацията кърти. Здраво цепи в мрака.

Млади и дърти на опашка здраве чакат…

И с новите ваксини към нов световен ред

стъпваме по мини… Всеки е от страх обзет…

Виждам светлина в тунела. Всемогъщ е Бог!

Вярата ни щом е смела, духът ще е висок!

А неговият избор е шанс за свобода!

Защото той е извор, течащ и след смъртта!

И нека ни е чужда злобата проклета!

Всеки има нужда от обич и подкрепа!

ДА, МОГАТ ДА НИ ВЗЕМАТ ВСИЧКО, НО НЕ И ВЯРАТА ЕДНИЧКА!

Все по стресирано, напрегнато живеем.

Завоалирано, насилствено се смеем.

Превърнахме се в таласъми, сомнамбули.

Защо така животът ни се прекатури?

И все по-мъртви сме, когато будуваме.

А истински живи, когато сънуваме.

Да не се окаже сегашното отвъдно.

Реалното пък в минало да е и в бъдно.

Нищо чудно, че в сънищата сме щастливи.

А наяве все по-нещастни и страхливи.

Животът ни превърнал се е в умирачка.

И все по-несигурна е нашата крачка.

Отровен е въздухът… Храната… Водата.

Вече няма живот за душите в телата.

Изтребва ни по всякакъв начин възможен

елитът безбожен в живота, станал сложен.

Но безсмъртна вяра крепи докрай човека

на земята стара. Към рай е тя пътека…

След всяка мъка и всяко изкупление

душата намира отново спасение.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

ЕСЕННА НАДЕЖДА КЪМ ПРОЛЕТ НИ ПОВЕЖДА!

Клони натежаха. Узряха плодове.

Хората обраха от Бога дарове.

Листата остаряха. Есента дойде.

Умряха, заваляха в жълтото море.

Но никак ненапразно. Дават топлинка.

Целесъобразно на корени, стъбла.

Дърветата заспаха. Студ е вече тук.

Птички отлетяха. Заминаха на юг.

Че колко много дни дъждът ще си вали…

И пак ще заснежѝ. От студ ще ни боли.

В златна одежда загръща се Земята.

Но една надежда спуща се с мъглата.

Скри се надълбоко, навътре в сърцата:

Господ отвисоко да топли душата!

Да видим пак как разлиства се гората

и аления мак как блести в тревата!

Здрави да сме всички! В очите с радостта!

Още по-добрички да срещнем пролетта!