.

Един от нашите навити като с ключе министри каза: Не е време да говорим за демокрация.

Мхм. Вече изплюхме камъчето май – мисля си аз.

Сега е важно да наложим ограничения на населението, за да запазим хората, трябва да запазим банките и т.н. – продължи той.

Хитлер винаги е говорел именно за „запазване на хората, на нацията, за сигурността на народа“ и е говорел именно за заплахата, идваща от заразата, в неговия случай – юдео-болшевизма.

Но няма никакво значение коя е изтъкнатата заплаха; рефренът винаги е:

Има ужасна заплаха, какво ми говорите за демокрация! Ние сега трябва да наложим драконовски мерки, а всеки, който говори за демокрация е враг на народа и застрашава сигурността!

Хора си умират, това е ясно. Епидемия има. Това е ясно.

Но огромния натиск върху обществото – всичките генералски пагони, всички безбройни жандармеристи, цялата тая отявлена милитаризация – още от самото начало… цялата пропагандна истерия, целяща не да успокои и да предпази от паника хората, а напротив – да предизвиква все повече паника… цялото желание да се докаже че „народът ще умре“, че едва ли не е настанал край на света – и това ще бъде предотвратено само ако се лишат хората от абсолютно всички свободи – това изглежда крайно съмнително.

Пак да си повторим: не става въпрос за заболяване, при което умират 50% от хората.

Ако се направят масови тестове – ще се окаже, че заразените са стократно повече – тоест – смъртността – стократно по-ниска от обявената.

И тогава ще питаме: Защо не налагате такива мерки и при грип?