Един от най-известните русенци е роден на 15 април 1971 г. Завършва НАТФИЗ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев

Камен Донев има над 40 роли в театъра и киното, пише и поставя драматургични текстове – миниатюри, пиеси, реализира авторски постановки и хореография. Той е единственият изпълнител, препълнил Зала 1 на НДК (зала, която се разполага с 4 000 седящи места) цели 14 пъти, при това с едно и също заглавие.

Някои родители си мислят, че децата им са усмихнати и щастливи. Не. Дълбока заблуда. Просто с пицата устата се е деформирала.

Знанието обуславя, то не прославя. Тъгата върви редом с остротата. А дъгата, която се изписва в душата на човека е вратата към мащаба на нещата.

Моето знание се основава единствено на моето незнание. Аз не желая да знам това, което не знам, при положение, че не знам за знанието. Вие нали съзнавате колко хипотетично може да бъде знанието при наличието на едно незнайно знание?!

Когато човек започне да говори за наука, а в погледа му виждам една такава бистрота, се радвам, че има какво да си кажа с него. С погледа му, не с него.

Универсалният закон гласи: трябва да Е само ако не Е, когато не трябва, а Е, когато е трябвало.

Чужденците идват у нас и се женят. Представяте ли си от какво бягат?!

Влюбените двойки обикновено правят едно и също – целуват се, хранят се заедно, ходят на кино, разхождат се из закътани места, за да се поразсъблекат, хилят се за щяло и не щяло, държат се за ръце понякога без особено да им се иска, изхабяват огромни количества козметика, лъжат, спят заедно, но не им се спи, ревнуват се, подаряват си цветя, малки спомени, кълнат се един на друг за всякакви глупости, не се изморяват да повтарят едни и същи реплики безброй пъти, скарват се за нещо незначително, плачат и се разделят сред дълги угнетителни паузи, на чиято драматичност би завидял всеки голям романист.

Ще те любя, докато стана инвалид, и тогава ще продължавам в ума си да те обладавам, докато всяка въздишка стане оргазъм. Докато не изпразня всичко и остане купчина кокали и зъби.

…така да обичаш човека, че да искаш не да го притежаваш, а да му принадлежиш. Да го виждаш всеки ден, да живееш за него, а не за себе си. И на този свят, и на онзи! Завинаги!

Всеки мъж сам си поставя „оценка“, избирайки жената до себе си. Някой избират шестицата, други се оценяват за среден.

Прасето е една добра метафора за съвременния българин. То обича да го хранят, лута се по цял ден из кочината, същевременно е по някакъв начин доволно и агресивно.

Когато човек коментира, трябва първо да си зададе въпроса – „А какво направих аз?”.

Простотията, мързелът, завистта и чалгата убиват вдъхновението в България, а мехлемът срещу тях е – влизаш в библиотеката и четеш!

Хopaтa вce oтлaгaт paдocттa – зa oпpeдeлeни дaти, зa oпpeдeлeни cитyaции. Чaĸaт дa дoйдe Koлeдa, зa дa пpaзнyвaт. Ceгa тpябвa дa ce paдвaт – вceĸи миг.

Дpyг фeнoмeн нa бългapcĸaтa пcиxиĸa e тoвa, чe иcĸaм дa имaм пoвeчe и дa гo имaм бъpзo. Caшo Mopфoв вeднъж ĸaзa нeщo, ĸoeтo aз нaвcяĸъдe цитиpaм, “Вългapинът иcĸa дa зaбoгaтee дo oбяд”. Бългapинът извeднъж пoиcĸa дa живee ĸaтo aмepиĸaнeц или ĸaтo eвpoпeeц. Извeднъж пoиcĸa дa имa вcичĸo и дa гo имa бъpзo, мoмeнтaлнo. Toвa нe e възмoжнo пъpвo зaщoтo ниcĸaтa пoлитичecĸa ĸyлтypa нa бългapинa нe мoжa дa ocъзнae фaĸтa, чe нeщaтa cтaвaт c тpyд, пocтoянcтвo и oбич ĸъм мяcтoтo, нa ĸoeтo живeeш. Aĸo ти нe cи oбичaш ĸъщaтa и нe я пoддъpжaш, aĸo нe влaгaш cъpцeтo cи в тoвa, ĸoeтo пpaвиш зa нeя, тя винaги щe бъдe eдин paзгpaдeн двop и ти винaги щe я мpaзиш.

Без работа не става. Това е наболял проблем в нашето общество. Успехът не се измерва в пари, а в удовлетворението от това, което правиш. Когато си работлив и добър в професията си, няма начин да не се реализираш.

Чoвeĸ тpябвa дa e cмиpeн c oнoвa, ĸoeтo мy ce cлyчвa, дa гo пpиeмa. Moжe дa пpoзвyчи бaнaлнo, нo гo пpиeмaм дopи ĸaтo нeщo пoлeзнo. Aĸo имa пpoвaл, знaчи e тpябвaлo дa имa пpoвaл. Aĸo имa гpeшĸa, пpиeмaш гpeшĸaтa и пpoдължaвaш нaтaтъĸ. He cтpaдaм oт тoвa.

Много харесвам думата „смирение“ и съм намерил утеха в тази дума. И в тая посока чудото, което аз бих искал по-често да се случва, е хората да са смирени. Не покорни, смазани, потиснати, а смирени. Смиреният човек е човек, който осъзнава това, че има и по-важни неща от него самия. Че има и неща, за които си струва да се жертва, че има неща, за които си струва да се говори, да отстоява, да се лишава. Смирението е свързано с голяма любов към другите и стремеж да разбираш. Да не се опитваш да се налагаш. Това е чудото, което си мисля, че трябва по-често да се случва.

В този живот най-напред получаваш,

а ти ако си умен, знаеш как да го вземеш.

След това с наученото и ти на свой ред създаваш.

И най-подир трябва да започнеш да даваш.

И ако в цялата тази работа няма любов, значи си живял

на пусто, бил си един себелюбец.

И вътре в сърцето си всеки знае за какво е сватбата…

Тя е заради човека, този който ще те чака, ще те търси,

ще плаче с теб и ще се смее с теб.

Човекът който ще ти дава сили и вяра без да ги изискваш,

човекът който след като изпратите детето на Терминал 2

ще те утеши и ще помълчи с теб довечера.

Човекът, който никога няма да позволи да си сам,

дори когато единият вече го няма.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: НИКОЯ ЖЕНА НЕ БИВА ДА ЧУВА, ЧЕ НЯКОГА ДРУГА ЖЕНА Е БИЛА ПОВЕЧЕ ОБИЧАНА ОТ НЕЯ – ТОДОР КОЛЕВ

Светът е чудовищна сграда – МАРИУС КУРКИНСКИ

Вярвам във възмездието и живея така, че да не го предизвикам – ЦВЕТАНА МАНЕВА