Френският химик и биолог Луи Пастьор е всепризнат като най-значителната отделна личност в историята на медицината. Пастьор има много заслуги към науката, но е най-известен с теорията си, че болестите се причиняват от бацили, и с разработката на техниката на превантивната ваксинация.

Той е роден в 1822 г. в градчето Дол, Източна Франция. Като студент в Париж изучава научни дисциплини. През студентските години заложбите му не се проявяват; един от неговите професори дори го окачествил като посредствен в химията. Но след като получава докторат в 1847 г., Пастьор скоро показва, че този професор е сбъркал. Неговите изследвания върху изомерите на винената киселина го правят известен химик, когато е само на двайсет и шест години.

След това той насочва вниманието си към ферментацията и доказва, че този процес се дължи на определен вид микроорганизми. Освен това Пастьор демонстрира, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелателни резултати във ферментиращи течности. Това скоро го навежда на мисълта, че някои от тях са в състояние да навредят на човека и на други живи същества.

Пастьор не е първият човек, предложил теорията, че болестите се причиняват от бацили. Подобни хипотези са излагани преди него от Джироламо Фракасторо, Фридрих Хенле и други. Но Пастьоровата енергична защита на тази теория, подкрепена от многобройни експерименти и демонстрации, е главният фактор, убедил научната общност, че теорията му е правилна.

Щом болестите се причиняват от бацили, много логично е, че ако им се попречи да проникнат в човешкото тяло, ще се избегнат и съответните болести. Ето защо Пастьор много набляга на значението, което имат антисептичните методи за лекарите, и оказва силно влияние върху Джоузеф Листър, който ги въвежда в хирургията.

Вредните бактерии попадат в човешкото тяло чрез храната и течностите. Пастьор разработва техника (наречена пастьоризация) за унищожаване на микроорганизмите в течности. Когато тази техника е приложена в практиката, млякото престава да бъде източник на инфекции.

Около петдесет и пет годишен, Пастьор насочва вниманието си към антракса (синя пъпка), остра заразна болест по добитъка и други животни, която се предава и на хората. Той успява да докаже, че тя се причинява от определен вид бактерии. Но много по-важно е, че намира начин за създаване на отслабен щам на антраксовия бацил. Инжектиран в добитъка, този отслабен щам причинява само лека форма на болестта, която вече не е фатална, а помага на животните да си изработят имунитет срещу същинската болест. Пастьор демонстрира публично ефекта от имунизацията на добитъка против антракс и това предизвиква радостна възбуда. Скоро става ясно, че тя може да се използва и за предпазване от много други заразни болести.

Пастьор създава техника за ваксиниране на хора против ужасната болест бяс и това е най-прочутото му самостоятелно постижение. След него други учени използват идеите му и изработват ваксини против много други тежки заболявания като епидемичен тиф и детски паралич.

Пастьор, необикновено трудолюбив учен, има още цял ред не толкова известни, но полезни постижения. Благодарение преди всичко на негови опити е показано убедително, че микроорганизмите не се самозараждат. Освен това той е открил явлението анаеробиоза, което ще рече, че някои организми са в състояние да живеят без въздух или свободен кислород. Пастьоровите изследвания върху болестите по копринената буба имат голямо търговско значение. Между другите му постижения е изработването на ваксина против холера у кокошките. Пастьор умира в 1895 г. близо до Париж.

Често сравняват Пастьор и Едуард Дженър, английския медик, открил ваксината против едра шарка. Макар откритието на Дженър да предхожда с повече от осемдесет години Пастьор, ние не му придаваме толкова голямо значение, защото то действа само срещу една-единствена болест, а създадените от Пастьор ваксини могат да се прилагат — и се прилагат! — против много болести.

От втората половина на XIX век средната продължителност на живота в голяма част от света почти се е удвоила. Това чувствително удължаване дава по-дълбоко отражение върху бита на хората, отколкото всяко друго откритие в цялата история на човешкия род.

Съвременната наука и медицина ни даряват нас, живите, практически с още един, втори живот. Пастьоровият принос е толкова фундаментален, че той несъмнено има най-голяма заслуга за намаляването на смъртността през последния век, за което и получава достойно място сред най-великите личности на човечеството.

Нещастни са тези хора, на които всичко им е ясно.

Прекланяйте се пред духа на съмнението.

Виното е най-здравословната и хигиеничната от напитките.

В една бутилка вино има повече мъдрост от всичките книги на света.

Успехът идва при този който, е готов за него.

Добрите идеи идват само в подготвените умове.

Моята единствена сила е моето упорство.

Човек трябва само да свикне да работи – и де не може да живее без това. Всичко в този свят зависи от работата.

Гърците са ни оставили прекрасна дума в наследство: „ентусиазъм“ от „ен тео“ което означава „бог, който е вътре“.

Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при него.

Аз мислих и изучавах, затова станах вярващ като бретонски селянин. А ако се бях занимавал с наука още повече и бях размишлявал повече, несъмнено бих станал вярващ като бретонска селянка.

автор: Майкъл Харт

Вижте още: УИЛЯМ Т. Г. МОРТЪН – от болки тежки той спаси ни