.

Съществуват множество теории за различните типове личностни черти, но голяма част от психолозите поддържат идеята за петфакторния модел, който съдържа пет основни (големи) фактора – екстрoверсия (extroversion), невротизъм (neuroticism), насоченост към другите (agreeableness), отвореност към опита (openness) и съзнателност (conscientiousness).

Личностните характеристики са елемент от личността. Вместо да се фокусира върху индивидуалните черти, които описват подробно всеки един аспект на личността, тази теория се позовава на фактори с по-широк обхват, включващи в себе множество елементи.

Изследването върху тези 5 личностни черти се използва обикновено в клиничната психология.

Всеки фактор представлява континуум, като някои хора може да се намират в едната или другата крайност на дадена диспозиции, но по-голяма част от хората се намират някъде по средата на личностния спектър.

Нека разгледаме подробно факторите на петфакторния модел за личността.

Оpenness /Отвореност към опита, креативност/

Отвореността към опита и новите преживявания включва любопитството в едната си част и предпазливостта в противоположната.

Индивидите, които имат висок резултат за тази характеристика, имат склонността да са креативни, иновативни и авантюристични. Често те са любознателни, предпочитат да избягват рутината и търсят нови усещания.

Тези, които имат ниски резултати за този фактор, обикновено са внимателни и последователни в действията си.

Те предпочитат да следват установения ред и често избягват или се противопоставят на промяната. Много ниските нива на отвореност могат да доведат до догматичност, противопоставянето на нови идеи и всяческо избягване на риск.

Също така тези индивиди базират решенията си на добре обмислени факти, избягват да поемат рискове и понякога може да проявят тесногръдие, когато попаднат на информация, противоречаща на техните убеждения.

Личностите с високи нива на отвореност винаги търсят и намират нови и по-добри решения на проблемите. Изобретателите, изследователите – това са все хора с високи нива на отвореност. Те изпитват необходимост да излязат извън територията на познатото и с въодушевление отправят поглед към това, което е неизвестно.

Тази личностна характеристика е пряко свързана с коефициента на интелигентност. Колкото по-развито е абстрактното мислене и способността на даден човек да борави с няколко абстрактни понятия едновременно и да го прави бързо, толкова по-високо е и нивото му на интелигентност.

Колкото по-отворен е човек към нова информация, толкова повече се развива и способността му да абстрахира и да намира общи модели в заобикалящия ни свят.

Хората, които имат високи нива на отвореност обикновено гледат на останалите като на удобен случай да започнат интересен интелектуален разговор. Можете да познаете такъв човек по това, че той обича да говори или за идеи, или за естетика. 

Характерна тяхна черта е, че изпитват силно привличане към изкуството – литература, изобразително изкуство, кино, театър, музика. Те обичат да посещават музеи, концерти, четат много…

Високите нива на отвореност се свързават с така наречените „либерални“ личност /тук става въпрос за класическата форма на либерализъм, а не за съвременната версия!/

Някои отрицателни аспекти на високите нива на отвореността към опита са: непредвидимост и липсата на фокус.

Сonscientiousness /Съзнателност/

Съзнателността е способността организирано и дисциплинирано да преследваш целите си. Съзнателността съдържа в себе си високата ефективност в единия край на спектъра и немарливостта в другия край.

Хората, които притежават високи нива на този фактор, са действени и разсъдливи. Те не могат да понасят да просто да стоят и да не вършат нищо. Ако не са заети с нещо продуктивно непрекъснато, започват да се чувстват зле. 

Изпитват силна необходимост от ред, ясно зададени правила, тесни рамки за ориентир. Когато кажат, че ще направят нещо, те действително ще го направят!

Хубавото на тези хора е, че работят като луди. Лошото на тези хора е, че работят като луди.

Тези, които имат ниски нива на съзнателност, са безгрижни, но често и неразумни. Този тип хора създават впечатлението на спокойни и лежерни индивиди, но понякога останалите ги възприемат и като мързеливи и небрежни. Лесно можете да ги познаете по това колко са разхвърляни.

Други аспекти на ниски нива на съзнателност са: спонтанност, ненадеждност, пасивност, безотговорност, немарливост.

Други аспекти на съзнателността са: перфекционизъм, чувство за дълг, амбиция, добра организация, надеждност, добра самодисциплина, непреклонност, продуктивност.

Няма съществена разлика в нивата на съзнателност между жените и мъжете. Като цяло жените са по-организирани и подредени, а мъжете са по-продуктивни.

Високите нива на съзнателност се срещат при по-консервативните личности.

Еxtroversion /Екстрoверсия/

Екстроверсията включва в едната си крайност висока общителност и нужда от социални контакти, а в другата – резервираността.

Екстровертите обикновено търсят компанията и вниманието на останалите. Социализирането с другите им помага да се чувстват вдъхновени и емоционално заредени.

Хората, които имат ниска нива на екстрoверсия, се наричат интроверти. За този тип индивиди прекарването на значително време в социални среди е изморително и изискващо доста усилия, поради което интровертите предпочитат уединението и спокойствието.

Други аспекти на ниски нива на екстрoверсия са: мълчаливост, сдържаност, избягване на социални събития, замисленост, разсеяност.

Ектровертите обичат забавленията, купоните, обожават да разказват вицове. Те са склонни непрекъснато да търсят положителни емоции и изживявания.

Други аспекти на екстрoверсията са: разговорливост, самоувереност, настойчивост, търсене на внимание, доминантност.

От екстровертите стават добри търговци, говорители.

Аgreeableness /Насоченост към другите, конформизъм/

Този фактор се отнася за склонността на даден човек да е отзивчив, любезен и услужлив вместо неприветлив.

Насочеността към другите включва поведение, което се възприема като дружелюбно, приятно и мило. Изключително високите нива на този фактор понякога се свързват с проява на наивност, лековерие и прекалена доверчивост.

В името на мира и разбирателството, тези хора обикновено действат конформистки. За тях е важно доброто на групата и често загърбват собствената си личност. Настроени са да мислят колективистично.

За тях е от изключително голяма важност другите да ги харесват и мразят да влизат в спорове.

Можете да познаете човек с високи нива на насоченост към другите по това, че когато започне да ви разказва за живота си, говори единствено за интимните си връзки с други хора.

Хората, които имат ниски нива на насоченост към другите, често трудно се доверяват и се изолират от останалите. Те са склонни към отстояване на собствената позиция. Не се притесняват да влизат в конфликтни ситуации. Държат доверието и уважението, което дават на околните, първо да бъде заслужено.

При тази личностна характеристика има значителна разлика между мъжете и жените /40:60/.

Като цяло жените имат по-високи нива на насоченост към другите, тъй като, по принцип жените се интересуват повече от хората, докато мъжете се интересуват повече от предметите. Затова и има повече жени медицински сестри и повече мъже инженери.

Психолозите са изследвали деца в ранна ученическа възраст и са установили, че по отношение на математическите способности няма съществена разлика между момчетата и момичетата. Когато станат възрастни хора, обаче, значително по-голям брой момчета се занимават с наука, поради простата причина, че интересите на жените не са насочени натам.

И това не е социокултурно детерминирано. Чисто биологично повечето жени се интересуват много повече от хората, отколкото се интересуват от предметите. А интересите определят професионалния ни избор.

Способността ни да поставяме другите преди себе си всъщност е свързана с майчинството и от еволюционна гледна точка е напълно обяснимо защо жените са развили по-добре тази личностна характеристика.

От друга страна, тази склонност да поставят другите на първо място, склонността да правиш отстъпки и компромиси в името на мира и разбирателството, често изиграва лоша шега на жените, тъй като им прегражда пътя към постигане на целите в живота им.

Тази личностна характеристика е и една от причините жените да получават по-ниско заплащане от мъжете, тъй като не умеят да преговарят толкова добре в своя полза, колкото мъжете, и не умеят да се застъпват за себе си, когато това е необходимо.

Neuroticism /Невротизъм/

Невротизмът е склонността към изживяване на негативни емоции.
Нивото на невротизъм на даден индивид зависи от това, доколко е емоционално стабилен.

Хората, които имат високи нива на този фактор, са по-склонни да изпитват отрицателни емоции като тъга, гняв и тревожност.

Тези от нас, които се намират на противоположната крайност на спектъра за невротизъм, са често уравновесени и спокойни.

Много ниските нива на невротизъм са обаче могат да доведат до апатичност, липса на вдъхновение и глупав позитивизъм.

Но пък хората с високи нива на невротизъм обикновено гледат на света като на място, пълно с потенциални заплахи, от които е нужно да се предпазят, тъй като са по-тревожни и по-склонни да изпитват емоционална болка.

Тук отново има разлика между повече мъже и повечето жени, отново в съотношение 40:60. Жените са много по-склонни към негативни емоции и преживявания, което често им пречи както в личния, така и в професионалния живот.

Важно е да се запомни, че всеки фактор представлява континуум с две крайности на дадената черта, но повечето хора се намират някъде по средата на спектъра.

Петте основни личностни черти са формулирани спрямо резултатите от хиляди анкети и въпросници, които са спомогнали са определянето на характеристиките, принадлежащи към едни и същи групи. Учените са успели да идентифицират 5 големи фактора, които включват в себе си всички познати досега личностни черти.

Най-надеждният начин за предсказване дали един човек ще се радва на успех в живота си, са двете личностни характеристики – отвореност, свързана с по-високи нива на интелигентност и съзнателност, свързана с работоспособността, които обаче невинаги са едновременно високо развити в една и съща личност.

Като цяло личностите с високи нива на отвореност добавят нови и нови неща към това, което вече е постигнато, а личностите с високи нива на съзнателност пазят, грижат се и съхраняват това, което вече е постигнато, за да пребъде.

В случай, че природата не е надарила даден човек с висок коефициент на интелигентност, най-успешният начин да се компенсира това е чрез повишаване нивата на съзнателност.

В много случаи личностите с високи нива на съзнателност „изпреварват“ значително тези с високи нива на отвореност, поради по-добрата си организираност, продуктивност и неотклонно преследване на целта, която са си поставили.

Високите нива на екстровертност не означават непременно високи нива на отвореност. Помислете си за Никола Тесла – личност много високи нива на отвореност, но като цяло силно интровертен. 

Интересен факт е, че връзката между отвореността /креативността/  и успехът в училище или университет, е нула. Ключов фактор за високи оценки е съзнателността.

Така че, ако желаете да постигате високи резултати в учебните заведения, по-добре е да притежавате качества, характерни за войник, отколкото да сте отворен към нови знания и интересни идеи. Вероятно това е причината Марк Твен да сподели:

Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми.

Алберт Айнщайн споделя подобна мисъл:

Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.

Всички тези пет характеристики на личността са пряко свързани с начина, по който гледате на света, с това какви цели си поставяте и с ценностната ви система. Те дори детерминират политическите ви виждания.

Изследвайки по-добре себе си, опознавайки собствените си личностни характеристики, ще можете да достигнете до по-добро знание относно това, какво можете да промените в себе си, за да подобрите живота си.

Но по-важно: кои положителни качества можете да развивате и използвате в своя полза.

Тук можете да си направите Тест – ПСИХОМЕТРИЧЕН ВЪПРОСНИК
ГОЛЕМИТЕ ПЕТ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛИЧНОСТТА