Повечето от нас и идея си нямат как получават онова, което получават в живота. Първо идва онзи дълъг списък с неща, които искаме, но никога не получаваме, пък дори и не се надяваме.

Следва още по-дългият списък с неща, които не желаем, но като че ли обезкуражаващо редовно получаваме. Никой не е виновен за това непрестанно сриване на мечтите. Просто сме научени наопаки.

Вероятно най-разрушителното нещо, на което сме научени, е, че животът се поражда от поредица обстоятелства, които са ни сервирани на огромен поднос, наречен „каквото дал Господ“ или Съдба, като винаги се започва с родителите, от които сме произлезли, и средата, в която сме израснали.

Ако сме се родили богати, имаме късмет. Ако сме се родили бедни, по-вероятната ни съдба е да се борим. Ако открием щастие, това е благословеното докосване на феята на късмета. Ако някой пиян идиот ни отнесе на магистралата, това е скапана съдба.

Научени сме, че можем да печелим само с труд, че вълшебната думичка е „действие“. Върши, върши, върши, работи, работи, работи, бори се, поти се, мъчи се и после, ако имаш късмет, може да пробиеш.

Научени сме от любящите си заблудени близки да бъдем предпазливи и да се пазим. „Не се катери по дървото, миличък, ще паднеш“, „Не обличай тази глупава дреха, хората ще ти се смеят“, „Не забравяй да заключиш вратите, ще те оберат“.

Станали сме такъв отбраняващ се вид, а животът ни се върти около страховитите скрижали на Вниманието, Предпазливостта, Сигурността и Безопасността. Опазил Господ, някога да свалим гарда!

Но най-голямото препятствие към изживяването на потенциала ни идва от ранното детство, когато са ни учили да внимаваме какво не е наред – с всичко!

С работата, с колата, с връзките, с дрехите, с фигурата, със здравето, с пътищата, с планетата, с вярата, със забавленията, с децата, с правителството, дори с приятелите.

Въпреки това по-голямата част от света не може да постигне съгласие кое е наред и кое – не, затова водим войни, правим стачки и демонстрации, създаваме закони и ходим по психиатри.

„Това е животът – казваме си, – с доброто върви и лошото, възходите – с паденията. Трябва да бъдем нащрек, да работим усърдно, да правим нещата, както се полага, да бъдем наблюдателни и да се надяваме на почивка. Да, това е животът.“

Не, не и НЕ! Просто не това е истинският Живот и е време да погледнем в очите начина, по който действително създаваме онова, което имаме в истинския свят, да видим своите пълни или празни банкови сметки, чудесните или скучни професии, добрия или лошия късмет и всичко останало на арената, която безгрижно наричаме действителност.

Как го правим? Не се смейте, всичко идва от… начина, по кoйтo вибрираме!

Всичко на този свят е изградено от енергия – вие, аз, камъните, масата, стръковете трева. И тъй като енергията всъщност представлява трептене, вибрация, това означава, че всичко съществуващо вибрира. Всичко! Включително вие и аз.

Съвременните физици най-после се съгласиха, че енергията и материята са идентични, което ни връща там, откъдето тръгнахме: че всичко вибрира, тъй като всичко, независимо дали го виждате или не, е енергия. Чиста, пулсираща, вечно движеща се енергия.

Но макар енергията да е само една, тя вибрира различно. Точно като звука, излизащ от музикален инструмент, енергията вибрира бързо (като при високите тонове) заради високите честоти или бавно (като при ниските тонове) заради ниските честоти.

За разлика от тоновете на музикалния инструмент обаче, енергията, която извира от нас, идва от високо заредените ни емоции, за да създаде силно заредена електромагнитна вълна от енергия, която ни прави силни, но променливи ходещи магнити.

Това добре, но кого го е грижа? Ами ако искате да знаете защо ви се е налагало толкова да се борите в живота, значи вас ви е грижа! Ако искате да знаете как да промените живота си и той да стане точно такъв, какъвто искате да бъде, гледайте да ви е грижа, защото електромагнитните трептения, които излъчвате всяка секунда всеки ден, са причинили и продължават да причиняват всичко в живота ви, дребно или съществено, добро или лошо. Всичко! Без изключение.

Да вземем за пример една не особено любима тема: плащането на сметки. Освен ако не сте във върхова финансова форма, как се чувствате, когато дойде времето за плащане на сметки? Развълнувани? Въодушевени? Възторжени? Надали.

Какво ще кажете за притеснени, напрегнати или просто потиснати? Добре дошли в групата!

Ето каква е работата: именно заради същите ония чувства на отчаяние ние продължаваме да се чувстваме така зле по отношение на сметките! Защо? Защото кaквoтo чувстваме, maкa вибрираме, a кaкmo вибрираме, това привличаме. Универсален закон. Просто така стоят нещата.

Емоционалният ни фокус върху липсата на нещо продължава да привлича повече от него към опита ни и обикновено то е по-голямо и по-противно, omколкoто е било предишния месец.

Процесът е като хвърляне на бумеранг – едно от ония неща, които като ги хвърлиш, се завъртат обратно u ги хващаш отново (или те цапардосва, ако не внимаваш). Каквото изпращаме – вибрационно – това и се връща. Така че докато не променим вибрациите си, ще привличаме същото, каквото сме изпратили.

Да го кажем по друг начин. Ако не престанем да чувстваме и изпращаме неприятни вибрации, ще привличаме само неприятни ситуации!

Получаваме онова, върху което се фокусираме! Фокусираме се върху онова, което желаем със страст и вълнение, и – готово! То тръгва към нас. фокусираме се върху онова, което не искаме със същата страст (например с тревога, загриженост и прочие) и – готово! И то тръгва към нас.

Вселената не прави разлика дали искаме или не искаме нещо – всичко се осъществява според физичния принцип, който наричаме Закон за привличането. Изпращаме своите магнитни чувства и вселената послушно ни отговаря. Тя не реагира на молбите ни, а само на вибрациите, които произлизат от чувствата ни.

Има ли значение какво първоначално е предизвикало чувствата? Не. Може да идват от мисъл, от външно събитие или просто от някакво общо настроение. Но независимо от това как са били предизвикани, събитията, които съставляват живота ни, идват само и единствено от излъчения поток чувства миг след миг, ден след ден, година след година.

Нека слезем за малко на земята. Никой не предлага по цял ден да се носим като ангелчета и да се мъчим да се радваме, че са ни уволнили или че сме изпуснали влака, или че сме си изгубили ключовете от колата.

Фактите обаче са си факти. След като това, което изпращаме, е това, което получаваме, и след като онова, което изпращаме, е резултат от онова, върху което се фокусираме, може да се окаже доста полезно да внимаваме малко повече какво мислим и кaк то ни каpa да се чувстваме.

Фокусираме се върху това, което искаме, и то ще дойде, стига да не го саботираме, фокусираме се върху онова, което не искаме, и то също ще дойде, обикновено с по-голяма сила, отколкото е започнало!

Да се върнем към сметките. Да кажем, че сте имали купища мисли колко ви е неприятно да ги плащате. Всяка от тези мисли (които са съвсем живи) носи емоционална вибрация или печат от мига, в който сте си я помислили, и излиза да търси и доведе други мисли, които имат същата вибрация. Когато две мисли с един и същ интензитет се съберат, те вибрират по-силно и на по-висока, по-бърза честота, отколкото всяка поотделно.

Затова, вместо с една нищо и никаква незначителна мисъл за сметките си, вие се оказвате с по-голяма и помощна от онази, с която сте започнали, защото всеки път, когато си го помислите, тя се събира с ония, които сте изпратили по-рано. А има и още.

Не само вашите собствени неприятни мисли за сметките се натрупват и стават по-големи и силни с всяко ново унило чувство, което излъчвате, но и се събират с другите неприятни мисли на същата честота, излъчени от други хора. За какво ли не. Аз ги наричам „бомби с боклуци“. Те се събират в съвпадащите си честоти на страх и тревожност и лесно могат да се върнат при вас, освен ако не се пренастроите емоционално.

Което ще рече, че рано или късно една или повече от тези „бомби с боклуци“ с всякакви прикачени гадости от тревогите на другите ще се върне при вас и здраво ще ви цапардоса, АКО все още вибрирате по същия начин и излъчвате на същата честота.

Сега кашата е добре забъркана – повече сметки отпреди и повече неблагоприятни обстоятелства, имащи или нямащи общо с плащането на тези сметки. Колата ви се поврежда и нямате пари да я поправите. Пералнята се разваля. Децата ви чупят нечий прозорец. Кучето ви напада някой мил човек на улицата. А в деня на Супер купата, когато къщата ви е пълна с подивели запалянковци, ви гръмва телевизорът.

Вашият „привличащ магнит“ е силно зареден с тази емоционално натоварена неприятна вибрация и ще привлича все повече боклуци, докато не промените вибрацията си. Направите ли го, бумерангът няма да се върне; някой друг ще бъде цапардосан вместо вас. Толкова no-зле за него, но поне вие сте се отървали. Засега.

Да вземем някакъв по-приятен за вниманието ни обект, например нова кола. Ако се фокусирате върху колата, която искате, и се фокусирате, и се фокусирате, ще я получите. Но ако се фокусирате върху факта, че все още не я притежавате, върху нейната липса, или върху това кaк не можете да си я позволите, точно това и ще привлечете: едно много по-голямо „няма кола“.

Може би си казвате: „По дяволите, това само доказва, че тия работи са пълни глупости. От години се фокусирам върху онова, което искам – повече пари, а още ги нямам.“

Точно така! Защото едно са парите, а друго – липсата на пари! И познайте върху какво се фокусират 99,9 процента от нас? Пак отгатнахте.

Получаваме онова, върху което се фокусираме. Ако се фокусираме върху липсата на онова, което искаме, със сигурност ще получим още от нея, защото с помощта на съответстващите си вибрации привличаме именно нея. Чисто и просто – Закон за привличането.

из „Извинете! Животът ви чака!“

снимки: ©Lente Scura

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Да бягаш от парите е също толкова ненормално, както и да се вкопчваш в тях – Робърт КИЙОСАКИ

Трите най-опасни зависимости: хероин, въглехидрати, месечна заплата – НАСИМ ТАЛЕБ

В очите на партньора търсим очите на майката, независимо от пола – БЕРТ ХЕЛИНГЕР