Пред дъжд, и сняг, и мрак, и вятър, и кръв — ний идем към ясните ясли на бога.

През безкрайния свят — труд и страдание — по белите път на далечната зима ни нашта звезда. Ни води вярата в нашата звезда в нашата звезда.

Нека тих блясък огрее нашите черни строшени ръце. Нека разтворените небеса облажат сърцата ни с песента на златни струни и сребърни камбани и светлия зов на ангели небесни: Осанна! Осанна! Мир на земле — во человецех благоволение!

Небесата се разтварят и ний влизаме през техните елмазни порти.

и свеждаме с радост сбръчкани черни чела пред ясните ясли на новия бог.

Пречиста Дево, из твоето сърце разцъфна бяла роза — обял венец над черния кръст на нашето страдание. Ний свеждаме черни чела.

И лъчезарното дете в твоя скут с усмивка издига благославяща ръка над нас и казва:

Мир вам!

из „Експресионистично календарче“

редактор: Андрей Митев

Вижте още: Ноември – ГЕО МИЛЕВ