Отново и отново онзи сън, в който успявам да доя мастило от средно големи сепии.

Под вода е много лесно, може да се сравни с това да правиш любов с русалка, която дръзко напуска рояка.

Трябва да доплуваш зад сепията, да се престориш на безобиден, да проявиш търпение и когато усетиш, че е наближил точният момент – да прикачиш вендузите така, че да обхващат целите мускулести изходи на жлезите.

С натискане на копчето започва доенето и ето че тя, донякъде по собствена воля, донякъде по принуда, отдава онова, което обикновено изпуска като тъмен облак, за да заслепи всеки враг, дръзнал да се приближи.

Отначало често ми се случваше да попадна в този облак – винаги когато твърде рязко напредвах към пихтиестата маса. Времето минаваше без добив на мастило. Въздухът ми беше на привършване. Изплувах на повърхността, за да се спусна отново.

Доенето на сепии трябва да се изучи, както се усвоява задоволяването на русалки.

Оттогава трупам в буркани с капачка на винт черно мляко като взета назаем метафора. Блудкав екстракт, туш за рисуване с четка или с грубо перо. Лъкатушещи ивици от мазки, лигава същност.

Дълго остават страниците свежи, после започват да миришат все по-остро; особено в дни с висока влажност на въздуха мастилото от сепия напомня за своя произход.

Превод: Петя Хайнрих

Гюнтер Грас е немски писател, поет, драматург и публицист. Още с първия си роман „Тенекиеният барабан“ той се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето на нацизма. В същото време заради някои свои произведения той е обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.

„Динамит при динамит отива” – така реагира един консервативен германски политик, когато Гюнтер Грас получи Нобеловата награда за литература. Защото Грас умееше да взривява обществения дебат в Германия. Той беше представител на една заглъхваща традиция: традицията на политическата литература.

 

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Да можеш да се отдадеш изцяло е най-великият лукс, който ни позволява живота – ХЕНРИ МИЛЪР

ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС: Любовта е вечна, докато е жива

Най-тъжно е, когато стават минало тези, които трябваше да станат бъдеще – ХАВИЕР МАРИАС