Трийсет чифта филцови пантофки

с избродирано по средата лале.

Трийсет престилчици изцапани със сок

от боровинки. Трийсет неподвижни котенца

извезани с плосък шев.

Трийсет чифта протегнати ръце

но само за лъжица за млечната супа.

Трийсет чифта очи отваряни насън

за да зърнат родителите по бонбонени хребети.

Ако моята майчица искаше

щеше да бъде кралица.

Ала трябваше да умре

защото татко се превърна във вълк.

Моята майка беше слабичка

затова не можа да ме обича.

Но щом малко понапълнее

ще ме купи завинаги.

Моята майка е хубава. Моят татко е силен.

Моята майка е богата. Може да купи

Северната Америка и злато. А татко

може да стреля с истинска карабина.

Трийсет чифта крачета

стоят пред застиналата стрелка

и чакат да пристигне

домът.

Ѐва Лѝпска (1945) е полска поетеса и фейлетонистка, един от най-важните съвременни европейски поети, чието име се свързва с полската „Нова вълна“.

Издала е 30 сборника с поезия и номинирания за полската награда НИКЕ роман „Сефер”, отличена е с многобройни награди в Полша и по света. В България досега се излезли две нейни книги – „Ваканцията на мизантропа” и „Портокалът на Нютон”. В речника към новата си книга с поетична проза, изпълнена с интелектуални предизвикателства и ирония, Липска нарича писателя „музикант на словото”, а поезията определя като „най-сериозният анекдот” в живота си.

превод: Вера Деянова

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Да убиеш дете – СТИГ ДАГЕРМАН

ГУ ЧЪН: Лъчите на детството

ЖАК ПРЕВЕР: Лов на дете