.

НИКОГА АДЪТ НЕ Е БИЛ ТОЛКОВА ГНЕВЕН, КАКТО В ДЕНЯ, В КОЙТО СЕ РОДИХ.

Родена е на 6 юли 1964 г в Сан Франциско, Калифорния. Казва, че е зачената в резултат на изнасилване.

Родителите ѝ се разделят скоро след раждането ѝ. „Отгледана“ е от майка си, която се жени и развежда 3 пъти.

Баба й е известната писателка Паула Фокс, която се отказва от нея само след една среща.

Дядо й може и да е бил Марлон Брандо, но това никога няма да се разбере със сигурност.

Това, което е получила като наследство по линия на любовните отношения в рода й обаче, се състои от изоставяния и отчаяние.

Може би затова й целият й живот е отчаяна история на търсене на любов и отхвърлянето й. 

В известен смисъл аз съм по-зависима от любовта, отколкото от наркотиците.

Езикът на любовните писма е същият като на писмата на самоубийците.

Тя e наясно с това, защото е написала едно предсмъртно писмо и е получила едно такова – от Кърт Кобейн.

Съпругът й, заради чиято смърт завинаги й бе лепнато прозвището „Веселата вдовица“.

Всъщност Къртни Лав започва музикалната си кариера като вокал на Faith No More.

През 1989 г. тя и Ерик Ерландсън създават групата Hole.

Дебютният албум на групата, Pretty on the Inside, излиза в началото на 1991 г. На 24 февруари 1992 г. се омъжва за Кърт Кобейн.

Шест месеца по-късно, на 18 август, се ражда дъщеря им Франсис Бийн Кобейн.

На 8 април, два дни преди да излезе новият албум на HoleLive Through This, Кобейн е открит мъртъв.

След самоубийството на Кърт, Кортни и Hole тръгват на турне с новия си албум, който според Rolling Stone e албумът на годината и така тя превръща личната си трагедия в музикален триумф.

През 1998 г. Hole издават следващия си албум – Celebrity Skin, също е много успешен.

През 2004 г. излиза първият ѝ солов албум – America’s Sweetheart.

Ще ми се всяко момиче на света да хване китара и да започне да крещи.

 Исках да съм най-добрият китарист на света, но съм толкова мързелива, че това никога няма да се случи.

За сметка на това Къртни Лав е един от най-добрите текстописци в рок-музиката, великолепна актриса, номинирана за Златен глобус, модел на някои от най-известните модни къщи в света, една от най-ужасните майки в света на шоу-бизнеса, а за одисеята й с наркотиците би могло да се напише цяла сага.

И китарата й стои много добре.

Тя е невероятна смесица от арогантност и уязвимост, която кара свидетелите на изстъпленията й моментално или да се влюбят в нея или да я намразят завинаги.

Въпреки противоречивата си личност и дяволите, които често я прихващат, Къртни Лав е преживяла брутални възходи и падения, самоубийството на любимия си човек, бремето да отглежда малката им дъщеря Франсис сама, изградила е впечатляваща кариера и може да се каже, че е истински специалист по оцеляване.

Възхищението си към неповторимата й личност съпругът й Кърт Кобейн изказва публично в бележките към албума Incesticide:

Нищо не би могло да се сравни с наградата да имам дете от една личност, която е изключителен пример за достойнство, етика и честност. Съпругата ми предизвиква всяка несправедливост и причината да бъде толкова остро нападана заради характера й, е, защото тя избра да не действа по начина, по който белите корпоративни мъже настояват да се случват нещата. Техните правила за жените включват те да се подчиняват, да си мълчат и да не ги предизвикват. И когато тя не следва тези правила, мъжете се чувстват заплашени /между другото те притежават цяла армия от посветени на каузата им жени-предателки/ и започват да се страхуват.

Къртни Лав никога не се е страхувала да предизвиква статуквото, предразсъдъците и наложените стандарти.

Всъщност като че ли това е нещото, което й доставя най-голямо удоволствие – да провокира мозъците на масата, като не се свени да използва всякакви средства за постигането на целта си.

Аз нямам нито един конкурент. Мадона се събужда всеки ден и все някой иска да бъде на нейното място. Никой не иска да бъде на моето.

Била съм предпазвана от общоприетото през целия си живот: феминизмът, пънк рокът и животът в друга субкултура не са ми дали възможността да разбера масовото мислене или да схвана защо ние „мръсните пънкари“ нямаме право на Американската мечта; НЯМАМ ИДЕЯ в какъв стереотип съм напъхана…

Не се огорчавай, че не се вписваш. Това е дар. Погледни се! Притежаваш индивидуалност, нямаш стаден инстинкт, можеш да четеш Ницше и дори да го разбираш. Само глупавите хора са щастливи.

Ако се държиш с жена като с куче, тя ще се изпикае върху теб.

Няма да се извинявам, че съм ви обидила. Всъщност, би трябвало да ми благодарите.

Аз съм просто класически човек, който желае да учи разни неща. Искам най-добрите учители и в лицето на Кърт имах най-добрия.

Когато бях на 11 исках да се пробвам за Мики Маус Клуб, но прочетох една поема на Силвия Плат за кръвосмешението, което не се вписваше много с Дисни.

Аз не съм жена, аз съм природна сила…

Не би трябвало да съм жива, след всичко, през което преминах.