Марчело Мастрояни е роден на 28 септември 1924 година във Фонтана Лири, малко градче в централна Италия, но по-късно родителите му се преместват в Торино, а после и в Рим.

След време актьорът казва за детството си:

Дълго време спях на едно легло с майка си, моите по-големи братя лягаха на пода, а баща ни – в коридора. Но аз не виждах в това нищо ужасно, защото и приятелите ми живееха в подобни условия.

След завършването на техническо училище работи като строител, чертожник, счетоводител, общ работник. 

Периодът на творческия разцвет и световната известност за Мастрояни започва от 1959-а година, когато Федерико Фелини му поверява главната роля в „Сладък живот” от 1960.

Много скоро галерията от образи на психологически изтънчени и вътрешно противоречиви интелектуалци ще бъде попълнена с превъзходни изпълнения във филми като „Нощта” на Антониони и особено в шедьовъра на Фелини „Осем и половина”.

Актьорството е игра, в която през цялото време ти не си ти, а някой друг.

Аз съм много ленив, пасивен човек… По-скоро съм наблюдател, а не човек на действието. Ръководя се от италианската максима: отложи всичко за утре. Вечер са ми нужни само чиния спагети, бутилка вино и приятели… Във всичките си хубави филми играя персонажи, които не действат, а реагират. Чувствам се по-удобно в подобни роли…

Цял живот ме преследва мисълта, че мъжете видимо не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или на жена.

Понякога съм като кучетата – предпочитам да се скрия под някоя мебел, където се чувствам по-сигурен.

Заради буйния му темперамент и многочислените романи с много от най-красивите жени на света Мастрояни е наричан „италиански женкар“ и „латински любовник“.

Но въпреки тази си слава, се е женил само веднъж – през 1950 година – за италианската актриса Флора Карабела, от която има една дъщеря и която остава негова законна съпруга чак до края на живота му, независимо от неговите многобройни изневери. 

С увеличаването на славата му се увеличава и апетитът му към красивите жени, с които си партнира на екрана.

А това са повечето от най-ярките звезди на киното по онова време – Анита Екберг, Анук Еме, Урсула Андрес, Брижит Бардо, Жана Моро, Стефания Сандрели, Моника Витти, Клаудия Кардинале, София Лорен, Катрин Деньов, Шърли Маклейн, Джули Андрюс, Джесика Танди и др.

С много от тях той има интимни взаиомоотношения не само на екрана. Например с Урсула Андрес, Жаклин Бисе, Фей Дънауей, Настася Кински и много други.

Най-продължителна и страстна е връзката му с френската актриса Катрин Деньов.

Любовта им пламва, докато се снимат във филма „Това се случва само с другите” на Трентинян

Взаимоотношенията между Марчело и Катрин се задълбочават, превръщайки се в бурен роман, продължил няколко години.

През това време италианският актьор снове като луд между Рим и Париж и многократно предлага на своята любима да заживеят заедно.

Тя обаче отказва и остава до края непреклонна.

Дори и раждането на дъщеря им Киара през 1972 година не променя нещата.

Деньов продължава да се дърпа, въпреки че Мастрояни най-после изпросва от жена си обещание за развод.

Но след поредния категоричен отказ на французойката, посраменият Марчело се завръща в италианското си семейство.

Последните двадесет години от живота си Мастрояни намира утеха в обятията на Анна-Мария Тато, също французойка.

За Тато той говори с голяма топлота, наричайки я най-порядъчната, мила и горда жена.

Последният си рожден ден той прекарва с нея, но в деня на смъртта му до него са любимата му дъщеря Киара и любовта на живота му – Катрин Деньов.

Женските сълзи са продължение на разговора с други средства.

Италианецът не се занимава със секс, той просто много говори за него.

Лесно е да накараш влюбената жена да направи всичко, което желаеш.

Любовта е временно ослепяване за прелестите на останалите жени.

Моят идеал винаги е била Мерилин Монро – красива блондинка с налята вулгарност.

Познавачът флиртува на плажа с момичето с най-светлата кожа — тя има още отпуск пред себе си.

Никога не съм броил жените, които съм имал, а просто съм ги обичал.