.
Починал един човек… и видял, че Господ се приближава към него с една чанта. Заприказвали се…
Господ: Хайде, човече, време е за тръгване.
Човекът: Така бързо?! Имах толкова много планове…
Господ: Да. Време е за тръгване.
Човекът: Какво има в чантата?
Господ: Това, което си притежавал.
Човекът: Това, което съм притежавал? Значи вещите ми, дрехите ми, парите ми…
Господ: Те никога не са били твои, те са на света.
Човекът: Спомените ми?
Господ: Не. Те принадлежат на времето.
Човекът: Уменията ми?
Господ: Не. Те принадлежат на условията.
Човекът: Приятелите ми? Семейството ми?
Господ: Не, човече, те принадлежат на пътя, по който си вървял.
Човекът: Съпругата ми? Децата ми?
Господ: Не. Те принадлежат на сърцето ти.
Човекът: Тогава сигурно е тялото ми?
Господ: Не, не, не – то принадлежи на пръстта.
Човекът: Тогава със сигурност е душата ми!
Господ: Грешиш, човече. Душата ти ми принадлежи.
Със сълзи на очи и страх в сърцето човекът взел чантата от ръцете на Господ и я отворил… Била празна. Сърцето му било съкрушено, сълзите се стичали по лицето му …
Човекът: Значи не притежавам нищо?
Господ: Правилно. Не притежаваш нищо.
Човекът: Тогава какво съм притежавал въобще?!
Господ: Миговете… миговете, които си преживял.
Животът е само един миг, изживейте го, обичайте го, насладете му се!
автор: Джем Шен