ВЪЛК

Окапа ябълката стара на поляната,
и Ева няма как да прелъсти Адам.
Кръвта си ближа, тя пулсира в раната –
нали съм вълк, и ябълки не ям.

На пресекулки, учестено пулсът тупка,
и мрак обзема вълчия ми ум.
В сърцето хлад, във кожата ми – дупка,
в тревите кървава следа, в гръдта – куршум.

Капани слагаха по пътя ми, но ето –
не стъпих в тях до днес, и оживях.
Нали съм вълк, и ходя по небето
и по неволя само влизам в грях.

Животът ми съвсем не беше песен
и вълчия ми дял не беше лек,
но и с последния си дъх бих произнесъл:
Благодаря ти, Боже, че не се родих човек –

да мразя своите с такава дива радост,
да гоня плячката си с безпощадна стръв
за да убия – без да бъда гладен,
преследван цял живот от жаждата за кръв.

Стриже до кожа пастирът овцете –
мърцина струва от живота им курбан –
а аз съм вълк, и ходя по небето,
заспивам гладен, ала ябълки не ям.

Живях във рая и не ме е страх от ада.
Не съм последен, нито ще съм пръв –
ще легна мълком във земята си изстрадана,
до капка върнал в нея вълчата си кръв.

А после тишина и мрак. И аз пропадам,
ала пред входа на самия вълчи ад
проглеждам – и не мога да повярвам!
Но знам, че няма връщане назад.

Разцъфва ябълката стара на поляната
и пак съм в своята, но пролетна гора –
и не болят зарастващите рани…
И има Бог. И ми растат пера.

Вижте още: Ти си моето огледало, а аз твоето – РЕНЕ КАРАБАШ

Не те боли от мен, боли те утрото, в което с някой друг ще разделя кафето си

Той ще си спомни колко я обича едва след края на света – CARIBIANA