Жил Дельоз е френски философ постмодернист от втората половина на 20 век. От началото на 60-те години на 20 век до своята смърт Дельоз публикува много влиятелни трудове върху философията, литературата, киното, изящното изкуство. Най-популярните му книги са двата тома на „Капитализъм и шизофрения“: „Анти-Едип“ (1972) и „Хиляда плоскости“ (1980), и двете писани в съавторство с Феликс Гатари.

Идеите на Дельоз не създават школа, като тази на Лакан, но основните му трудове стават бестселъри във Франция и са често цитирани в англоговорящите академии. През 2007 например той е сред 11-те най-цитирани автори в публикации на английски език в хуманитаристиката, между Фройд и Имануел Кант.

Има ценности, които се раждат остарели.

Хуморът е неотделим от способността за избор.

Нерядко говорят, че предисловието трябва да се чете накрая. Заключението пък, напротив, трябва още в началото.

Именно езикът едновременно установява граници, и ги престъпва.

Човекът представлява фигура от пясък между морския отлив и прилив.

Философът създава, той не отразява.

Чувственото съзнание упорства.

Естетиката страда от тягостно раздвоение.

Съдбата – това е преди всичко единството и връзката на физическите причини.

Въпросът не е това, какво е властта, и не е в това от къде тя произхожда, а в това, как тя се осъществява.

Много хора, които не се нуждаят от психиатрични болници, все още са там, докато много от тези, които трябва да са в тях, не са там.

Несъзнателното има свои собствени ужаси, но те не са антропоморфни. Това не е сън на разума, която генерира чудовища, а по-скоро бдителна рационалност, страдаща от безсъние.

Писател като този, който вижда и слуша, – ето това е целта на литературата: преходът от живот в език, който утвърждава Идеи.

Стилът е не човека, а самата същност.

Сами със себе си хората винаги са или много любезни или много глупави.

Философията се нуждае от нефилософия, която я разбира, тя се нуждае от нефилософско разбиране, точно както изкуството се нуждае от не-изкуство и науката – от не-науката.

Да съзерцаваш значи да твориш, усещането е мистерията на пасивното творчество.

Всяко усещане е въпрос, даже отговорът му да е само тишина.

Философията е един грандиозен намек.

Гърците трябвало първо да станат философи, точно както философите трябвало да станат гърци.

Кризата е начин за съществуване на философията.

Любовта е насилие, което принуждава човек да мисли.

Да превърнеш върховната власт на мисълта в абсурд, означава да твориш.

Можем да мислим само като станем нещо друго, немислимо, нещо.

Да мислиш винаги означава да вървиш по магичен път.

Да имаш незабележими взаимоотношения с невидими хора е най-прекрасното, което съществува в този свят.

При много хора в главата расте дърво, но самият мозък сам по себе си е повече трева, отколкото дърво.

Дори истинският човек е фалшификатор, защото под волята на истината крие истинския мотив – мрачната страст да осъди живота.

Художникът не остарява понеже той се повтаря; понеже повторението е движеща сила на разнообразието, и не по-малко, че разнообразието е движеща сила на повторението.

Но както съня, така и изкуството не съществува от другата страна на паметта.

Единственото доказателство за безсмъртие, единственият шанс да го придобиете, е естетически.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Човекът е същество, което само създава душата си – АЙН РАНД

Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен – сър ФРЕНСИС БЕЙКЪН

Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите – СИМОН ДЬО БОВОАР