Дан Браун е един от най-успешните писатели в света. Кариерата му поема нагоре през 2003 г., когато публикува „Шифърът на Леонардо“. Оттогава е продал 250 млн. книги.

Преди славата обаче, той преживява провал като начинаещ музикант и години на писателски неуспехи. 

Докато учел в университета, той осъзнал, че иска да се занимава с нещо креативно. Насочил се към музиката, преместил се в Лос Анджелис и започнал да пише песни… без никакъв успех. В един момент обаче написал статия за младежко списание, в която разказвал за живота си в пънкарските среди. Литературен агент я видял, свързал се с Браун и му казал: „Ти си писател“. Браун веднага отрекъл – „Не, музикант съм.“

Година по-късно обаче музикалната му кариера била пълен провал и той решил да опита с писането.

Първите три книги, които издава, не са успешни. Самият той разказва:

След като издадох „Шифърът на Леонардо“ и името ми стана популярно, тези три книги се изкачиха до номер 1 в списъка на бестселърите. Преди почти не бяха продали бройки. Това е важен урок – някои от идеите, които имаш по-рано в живота си и които ти се струват незначителни, в по-късен етап се оказват ценни.

С времето той успял да преодолее множеството си вътрешни съмнения и да започне да вярва на самия себе си повече.

Едно определено спокойствие се настанява в процеса ти на работа, когато си кажеш: „Стигнах далече“. Когато просто поставяш единия крак пред другия и се фокусираш върху настоящето. Това е рецептата – пускаш капаците и се съсредоточаваш.

По думите му когато гледаме успеха на даден човек, не трябва да забравяме, че семената за този успех са били засадени преди много години.

Виждам хора, които си казват: „Постигнах успех в това. Значи е време да се захвана с нещо друго.“ Не е вярно. Трябва да продължиш да правиш същото, като го надграждаш. Трябва да работиш много усилено. Предизвикателство е да останеш на същата вълна, без да се разсейваш.

Реалността потвърждава думите му – от „Изгубеният символ“ са продадени 1 млн. копия само първия ден след излизането на книгата на пазара, което я превръща в абсолютен рекордьор в света за всички времена в това отношение, като цели 6,5 млн. екземпляра е само първия тираж (5 млн. в Северна Америка и 1,5 млн. във Великобритания).

Ето и някои от най-популярните цитати на американския писател:

Човешкият разум се е развивал винаги като е отхвърлял стара информация за сметка на нови факти. По същия начин са еволюирали видовете. Според Дарвин, религия, която отхвърля научни факти и отказва да промени своите вярвания е като риба, заседнала в пресъхващо езеро и отказва да скочи в по-дълбоки води, защото не иска да повярва, че нейния свят се е променил.

Да не осъзнаваш смисъла на живота е все едно да обикаляш из огромна библиотека, но без да докосваш книгите.

Често изключителните умове, които могат да се фокусират повече от всички останали, го правят за сметка на емоционалната си зрялост.

Няма нищо по-креативно… и по-разрушително… от великолепен ум с цел.

Истината притежава сила. И щом всички се въртим около сходни идеи, те може би са верни… може би са записани дълбоко в нас. И когато чуваме истината, даже да не я разбираме, ние усещаме, че тя отеква в нас… вибрира с подсъзнателната ни мъдрост. Ние може би не научаваме истината, а по-скоро си я припомняме… разпознаваме я… като нещо, което вече е в нас.

Всичко е възможно. На невъзможното просто му трябва повече време.

Научих се никога да не затварям ума си за каквото и да била идея просто защото ми изглежда странна.

Дъждовните капки – това са сълзи на ангели, които се леят от небесата, за да измият от нас греховете ни.

Нищо не предизвиква при хората по-голям интерес, отколкото човешката трагедия.

Малко вяра и човек може да направи истински чудеса. Съвсем малко вяра…

Моля те, запомни: богатство без мъдрост често води до трагичен край.

Ангелите и демоните са едно и също, взаимозаменяеми архетипи, въпрос единствено на полярност: ангелът-хранител, който побеждава врага ти в битка, се възприема от същия този враг като демон-унищожител.

Запитайте се, какво е последвало след Черната Смърт. Ние всички знаем отговора. Ренесанс. Възраждане Така е било винаги. След смъртта следва раждане, За да достигне рая, човек трябва да мине през ада.

Въпреки че хората са най-върховното творение на Бог, те все още вътре в себе си са животни. До голяма степен поведението им е водено от това да се задоволят.

Задоволяваме телата си с надеждата, че по този начин ще задоволим и душите си.

Отрицанието е важна част от механизмите на човека за справяне с живота. Без него ще се събуждаме ужасени всяка сутрин заради множеството начини, по които можем да умрем. Но вместо това нашият мозък блокира екзистенциалните страхове, като се фокусира само върху стреса, с който можем да се справим – като да отидем на работа навреме или да си платим данъците. Ако имаме по-големи екзистенциални страхове, бързо ги отмахваме и се съсредоточаваме върху простите задачи и ежедневните ни тривиалности.

Любовта е от друго царство. Не можем да се влюбим по команда, нито пък да я потиснем, когато се появи. Любовта не е въпрос на избор.

Насърчавам ви да насочите вярата си в способността на хората да създават и да обичат, защото тези две сили, в комбинация, притежават силата да осветят всяка тъмнина.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Мразя завършеците. Просто ме отвращават – САМ ШЕПЪРД

Не можеш да дружиш само със слънчевата страна на човек – ЕРЛАНД ЛУ

Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш – МИХАИЛ ЖВАНЕЦКИ