Жабата има един грам мозък. Но има. Можете да го извадите целия – тя няма да загине: ще плува, ще подскача, ще преглъща.

Тогава… защо й е на жабата мозък?

Наистина, без него тя не вижда. Съвсем не вижда жабата комар ли се задава, или щъркел. И може да умре – от глад и недовиждане.

Ала когато има мозък… о, да знаете какъв ловец е жабата, когато има мозък! Никаква муха не се изплъзва от погледа на жабата, която има мозък. Седи си тя опулена срещу света, а той е прелестен: прекрасно сив и празен. Досущ като екрана на повреден телевизор.

Дърветата в този свят не съществуват.

Небето никакво го няма.

Цветята? – За тях не се предвижда образ.

Но ако нещо мъничко помръдне – мушица някаква например, на целия екран се откроява само тя, светът цял става муха. Как няма да я забележи? Тогава лепкавият бял език излита и с едно движение я вкарва в устата.

Излиза, че жабата вижда мухата, а не вижда гората.

Излиза, че мозъкът й трябва, за да…

Та има, значи, и такива, на които мозъкът им служи, за да виждат по-добре мухите.

Още от Стаята на децата: Претенциите на Въглерода

Автор: Николай Шейков
Източник: Спектър 78
Снимков материал: jeroenkoffeman.blogspot.com, WallpaperCave